10
В широко разгласена реч пред Градския клуб вчера следобед областната прокурорка Шарън Прат изпробва поредната нова перука върху затруднената си администрация, но, както всички досега, и тя не й прилегна особено добре.
Вчерашното превъплъщение на нашата най-силно напомняща на хамелеон избраница я характеризира като един твърдо говорещ, право стрелящ и спиращ престъпленията Отмъстител на Злото в нашия прекрасен град. И съвсем навреме. С новите избори, които се задават тази есен, и постоянно намаляващата популярност, госпожа Прат се нуждае от нещо, което да съживи либералния имидж на къдрокосата й главица и да затъмни спада на доверие. Въпреки че бе уцелила точното време в интерес на политическите си приятели и съюзници, особено с историята около „Жиронд“ — затова и може никога да не се сдобием със завършено летище, — тази областна прокурорка отказа да започне процес срещу определен брой дребни престъпления. Сред тях са проституция, употреба на наркотици, скитничество, навлизане в чужда собственост, вандализъм особено драскането на графити, което тя нарича „творчески израз на онеправданата младеж“ и много други, включително и убийство, ако смъртта може да бъде мотивирана от правилна политическа позиция. Ако това не е законът на госпожа Прат, тя не би повдигнала обвинение срещу някой, който го нарушава.
Въпреки всичко вчерашната реч отбеляза обрат, който сякаш признава за първи път, че поне част от работата й като главен обвинител на града е да изпраща престъпниците зад решетките. На практика, в прилива на хиперболи, тя отнесе нещата още по-далече, като стигна дотам, че поиска смъртно наказание за младежа, който е обвинен — и поне де юре, все още неосъден — в убийството на бившата помощник областна прокурорка Илейн Уейджър.
Името му е Коул Бърджис. Той ми е девер. На двайсет и седем години е, завършил е колеж, бездомен и пристрастен към хероина. Въпреки че е признал престъплението, не си спомня да го е извършил. Надява се да пледира невинен и съдебните заседатели ще трябва да го осъдят и след това да му наложат смъртна присъда. За да го направят, те ще трябва да пренебрегнат равнището на алкохол в кръвта му, както и факта, че е страдал от наркотичен глад. На съдебните заседатели ще се наложи да забравят и това, че освен употребата на наркотици, Коул Бърджис има съвсем кратка криминална история, която съвсем не е свързана с насилие. Той не е по-лош от две дузини други убийци, за които госпожа Прат е отказала да поиска утежняващи обстоятелства, да не говорим за смърт.
И въпреки това тя вече каза тежката си дума за господин Бърджис и обяви присъдата му. Политическите й амбиции й диктуват, че трябва да поиска смъртно наказание.
Областната прокурорка избра добре първата жертва на своята война срещу престъпността. Коул Бърджис няма да има много защитници. Нормален бял мъж, той е политически необвързан с нашия проблемен град. Тъй като е бездомник, вече е заслужил омразата на по-голяма част от жителите на Сан Франциско, които са достигнали границата на търпимост към скитниците и наркоманите. Като пристрастен към хероина, той е объркан, отхвърлен от обществото и без надежда.
Всеки от нас е силно изкушен да повярва, че госпожа Прат не знае тези неща и не ги е разгледала с известна доза цинизъм. Но такава позиция ще й донесе избиратели, а тя се нуждае от всеки възможен глас.
Само че би трябвало да се срамува от себе си.
Въпреки че се намираше на около десетина преки от неговата къща близнак, Глицки никога преди небе посещавал дома на шефа на бюрото на инспекторите капитан Франк Батист.
Сега, все още преди осем в тази отвратителна сутрин, той се озова забулен в мъгла да звъни на входната порта на чудесната викторианска къща на Чери Стрийт. Премина от тротоара през спретнатия двор. Два подходящи плетени стола създаваха някакво обособено място на верандата, навсякъде имаше саксии с избуяли от тях растения. За един кратък миг Глицки почувства прилив на завист. Батист беше негов предшественик като шеф на отдел „Убийства“. Още едно ченге, чиято кариера бе следвала почти същия път като неговата. Как може да живее в такова спокойствие и ведрина? Как е успял да стигне дотук? Не че неговият дом бе мрачен, не смяташе така. Бе чист, но…
Мислите, които в никакъв случай не бяха желани, прекъснаха с отварянето на вратата. Честното лице на Батист, протегнатите му ръце.
— Здрасти, Ейб. Ти си първият, влез.
— Съжалявам, че те притеснявам в дома ти, Франк.
Един успокояващ поглед.