Били се премести да се срещне с мен и аз с облекчение видях, че поне беше решил проблема с гърдите. Творението на Августин ме покриваше като ръкавица до кръста, след което се издуваше като камбановидна пола с лек шлейф. Никога не бях ходила в античен магазин за дрехи, но бях гледала достатъчно филми от този период и можех доста да поспоря за автентичността на това облекло: то определено не изглеждаше като нещо, което Мария Антоанета щеше да ми даде да нося. Той само подсмръкна и ме информира, (а) че стилът бързо се е променил, след като е паднала главата на кралицата, (б) ние си говорихме за магическата мода тук, а не човешка и (в) аз съм идиот. Беше очевидно защо името Августин не е обикновено. Ти наистина трябваше да искаш тези дрехи, за да успееш да облечеш един мъж така.
Но по дяволите, той можеше да спори. Или да умолява, или каквото и да е било. В Данте не бях оценявала неговите способности, но въпреки че нямаше никога да засенча Консула, си помислих, че изглеждам доста добре. Основата на роклята бе от тъмносиня коприна, но беше доста трудно да се фокусираш върху нея, тъй като човек бе запленен от това, което се случваше отгоре. Или по-скоро от това, което се случваше вътре в роклята, защото колкото повече я гледаше човек, толкова по-трудно можеше да повярваш, че това е просто плат, а не нощно небе, и че украсата по нея са камъни, а не съвкупност от невероятно красиви звезди. Някак си Августин бе създала въртяща се лента от диаманти, които изглеждаха толкова много, че наподобяваха Млечния път.
Когато Били се приближи, Марлоу потрепери и се отдръпна назад. Отне ми около минута, за да разбера защо: звездите буквално бяха милиони малки слънца. Това вероятно обясняваше лекия, наподобяващ диско топка ефект, който роклята хвърляше върху пода, пръскайки съзвездие от малки призми около подгъва й.
— Каси?
Тами гледаше Били с неверие и аз реших, че на този етап така беше по-добре, отколкото да й обяснявам каква беше истината в действителност. Обсебването не беше способност, която притежавах, когато се познавахме.
Плъзнах се обратно в кожата си и Марсело въздъхна с облекчение. Изглежда, че нашето съжителство не му харесваше повече, отколкото на мен.
— Точно навреме — промърмори Били, когато се насочи направо към огърлицата ми. Тонът му ясно показваше, че по-късно ще си поговорим за това.
— Всичко е ок, Тами — казах й, игнорирайки и двамата. — Знам, че не си направила нищо лошо. Това просто е една голяма каша.
Марлоу се засмя.
— Каша? Не мисля.
Той внезапно се съвзе от лекото изгаряне, въпреки че забелязах, че стои малко по-далече, отколкото преди. Върху ризата му имаше малки прогорени дупчици като от карфица, за които можех да се закълна, че преди не бяха там.
— Тя е виновна и още как.
Тами се бе съвзела достатъчно от първоначалния шок, за да го погледне изпепеляващо. Аз познавах този поглед, може би, защото доста често тя ме бе поглеждала така.
— Джеси! Той е твой син, нали?
Щях да се сетя по-рано, само че по онова време тя нямаше собствено дете. Или поне не беше споменала за такова.
Тами се спусна към мен.
— Къде е той? Добре ли е? Другите…
— Добре са. Появиха се преди няколко дни. На сигурно място са.
— Аха.
Тя видимо се отпусна и за момент си помислих, че ще припадне. Но тя се съвзе навреме, за да ме прегърне, в резултат на което и малкото останал ми въздух от творението на Августин излезе от гърдите ми.
— Благодаря ти, Каси!
— Не е голяма работа — казах задъхано — Веднъж, доколкото си спомням, ти направи същото за мен. Макар че следващият път ще е особено мило, ако ми се обадиш. Ти знаеше къде съм.
— Но не и това, което щеше да кажеш. А и е много по-лесно да помолиш за прошка, отколкото за разрешение.
— Ти ме познаваш много по-добре!
Не можех да повярвам, че тя си е помислила, че мога да кажа „не“.
— Някога те познавах по-добре — поправи ме тя. — Но времената се менят. Ти избяга от този живот. Започна на чисто. И освен това параноята е дяволски добро качество.
Последното го казахме заедно, засмивайки се въпреки всичко, защото това беше несполучливата мантра, която Тами се опитваше да набие в главите ни всеки ден.
Тами обаче бързо се успокои.
— Толкова се тревожех, Каси… военните магове не ми казаха нищо. Не че това ме изненада особено и аз не знаех… Джеси е умен, но толкова много неща можеха да се объркат и аз…