— Нищо не се обърка. — Усмихнах се печално. — Освен това, че той също нищо не ми каза. Не че това ме изненадва сега. Той е същият като майка си. Само дето аз не знаех, че имаш син.
— Не бях планирала да забременявам. Когато разбрах, скрих този факт и когато Джеси се роди… разговарях с баща му и той се съгласи да го отгледа. Неговата съпруга не можеше да има деца и някак си той я накара да признае, че детето е нейно. Ние си мислехме, че докато той се грижи за Джеси и детето не показва никакви знаци за нищо, ще успеем да му осигурим един нормален живот. Но когато стана на единайсет… — Тя преглътна. — Тогава се появиха тези огньове.
Отне ми около секунда преди да осъзная какво ми казва.
— Той е подпалвач? Уоу, това е доста… рядко.
Аз се спрях навреме, но не можех да заблудя Тами.
— И доста опасно — каза Тами със свити устни. — В резултат на това той бързо попадна в списъка с „лоши хора“ на Кръга и те го затвориха. Баща му прекара две години в молби той да бъде освободен, наемайки най-добрите адвокати, правейки всичко, което е възможно. Но накрая те трябваше да му кажат, че е безнадеждно. За нещо друго вероятно щяха да могат да помогнат, но не и на Джеси. — Тя сбърчи вежди. — А аз нямаше как да се примиря с цялата тази глупост.
— Ти си го измъкнала.
Тя вирна брадичка.
— Да, по дяволите, измъкнах го. Те винаги са ни третирали, нас нулите, като нещо безполезно, но когато проникнах през защитите им, всичко стана различно. Той бе прекарал там две години! Разказа ми толкова много неща — как са живели, сякаш са в затвор, как никой не ги е докосвал, сякаш са заразни, и за слуховете.
— Какви слухове?
— Не си ли чула? В Кръга се говореше, че те ще започнат задължителните манипулации в момента, в който децата пораснеха достатъчно.
Намръщих се.
— За какво?
— Да се подсигурят, че те няма да могат да се възпроизвеждат, че няма да могат да замърсят скъпоценния им генетичен код, дори и да успееха някак си да се измъкнат!
— Това е нещо, което Кръгът ще отрече — вметна Марлоу меко.
Тами се обърна яростно към него.
— Проклетият Кръг не би признал нищо, дори да ги измъчваш!
През главата ми мина мисълта, че само Тами нямаше да помисли, преди да се обърне по този начин към господар вампир пред половината Сенат, когато Марлоу отстъпи крачка назад. Той вдигна ръце, устата му се разтегна в усмивка, която почти успя да скрие.
— Никога не съм казвал, че им вярвам!
— Но защо си тук? — попитах. — Имам предвид, знам, че си нарушила закона, но не е нищо толкова сериозно.
Да заключиш една майка в един от най-охраняваните затвори, които притежаваха, ми се струваше малко пресилено, дори и за Кръга. Марлоу повдигна вежда.
— Да издухаш половин дузина обучени магове на кръга не е ли достатъчно? Оу, но аз забравям с кого разговарям.
Аз му се намръщих, но тогава осъзнах какво каза. Прехвърлих мръщенето си към Тами.
— Чакай малко! Ти си член на терористична организация?
Тя се намръщи, приглаждайки полата си.
— Приличам ли ти на такава?
Имайки предвид какво бе преживяла, помислих си, че изглежда доста добре. Но това не значеше, че щях да се съглася с нещата, които правеше.
— Какво, по дяволите, си мислеше?
— Мислех си, че трябва да измъкна сина си оттам! Но след като освободих Джеси, той започна да ме моли да се върне, за да вземе някои приятели. И тогава те имаха приятели, след това приятелите имаха приятели… И понякога защитните заклинания не са единствената пречка, особено когато се разбра, че мога да ги преодолея. Кръгът започна да ми поставя разни глупави капани, така че аз започнах да използвам експлозиви и… всичко излезе извън контрол.
— Оу.
Премигнах и осъзнах, че ми е трудно да припозная лудия терорист в жената, която познавах. Разбира се, вероятно пред нея стоеше същия проблем с мен.
— Но Кръгът постави капан и аз се хванах и сега те искат от мен имената на всички, които са ми помогнали да намеря дом за децата. А аз няма да им ги дам. — Тя се загледа малко по-дълго в Марлоу. — Не ме интересува какво ще ми направите. Вие, проклети вампири, може да ме пресушите до капка, но няма да ви кажа проклетите…
— Не за това си тук — казах й, намесвайки се. Да проявиш дух е едно; да обидиш Сената е нещо коренно различно. Аз вече достатъчно бях направила по въпроса и за двете ни. — Искам да видя Мирча — казах на Марлоу, придърпвайки Тами зад себе си.