Погледът му се беше на спрял на двойка новодошли — и двамата мъжки вампири. Те се поклониха в посока на Мирча и той им кимна в отговор, но позата му леко се вдърви. За обикновено сдържания Мирча, това беше все едно някой да изпадне в истерия. Нещата започваха да придобиват смисъл. Повече от двестата години живот даваше огромна сила, дори и когато се отнасяше за господар първо ниво. А вампирите можеха да усетят промените в силата на другите толкова лесно, колкото хората забелязваха промени в прическата. Всеки вампир, който се приближеше, можеше лесно да разбере, че нещо с Мирча не беше, както трябва. Той ме бе използвал, за да разсее жената, но се съмнявах, че този трик щеше да проработи върху мъжете.
— Изглеждахте доста близки за познати — изкоментирах аз, без да се опитвам да скрия остротата в гласа си.
Бях обидена от факта, че той ме използваше, дори и да бях съгласна с причината за това.
— Контесата и аз известно време служехме в Европейския сенат заедно. Тя бе изненадана да ме види тук — каза Мирча, докато наблюдавахме как двамата вампири поеха своя трикольор с идентични невъзмутими изражения. Те започнаха да обикалят стаята, но не се насочиха към нас. — Би трябвало в момента да съм в Ню Йорк, проучвайки възможността там да се създаде нов сенат.
— Супер.
Само това оставаше, Контеса Еди-коя-си да почне да подозира Мирча относно ваканцията му в Париж.
— Не се притеснявай за нея. Тя умря в един дуел, преди да успея да се върна. Освен това тя говореше главно за теб.
— За мен? Защо?
— Искаше да знае защо носиш моя знак, защото преди известно време аз й отказах такъв знак и тя беше… изненадана, че съм ти дал моята благосклонност.
— Отказал си й?
Представих си колко изненадана е била. Аз изглеждах доста поносимо, тъй като бях изтрила по-голямата част от отварата от себе си и бях сресала косата си с пръсти, но определено не бях в категорията на контесата. Нямах нужда да видя изражението на лицето й, за да ми каже, че и никога нямаше да бъда.
— Тя искаше да се намърда в леглото ми не толкова заради удоволствието, колкото заради политическото предимство, което това щеше да й осигури — каза Мирча меко.
— Шегуваш се.
— През годините имаше много жени, които споделяха нейния мироглед. Когато притежаваш богатство или власт, винаги ще се намерят такива, които ще искат тези неща повече от теб самия.
— Тогава те са идиоти.
Думите излязоха от устата ми, преди да успея да се спра.
Мирча внезапно се засмя, а очите му заблестяха.
— Не ме попита какво й отговорих, дулчеата?
Вероятно щях да съжалявам за това, но трябваше да знам.
— Какво?
Той се наведе и хвана ръката ми, поставяйки я драматично върху гърдите си.
— Че си ме омагьосала.
— Не си й казал това, нали?
Той целуна леко китката ми.
— Точно тези думи използвах.
Дръпнах ръката си, блещейки се. Само това оставаше — да имам още един враг, от който да пазя гърба си тази нощ.
— Тя те нарече принц, нали? — попитах, решила да сменя темата. Не говорех испански, но думата беше същата и на италиански. — Мислех, че си граф.
— Когато бях млад във Влахия нямаше графове — каза Мирча, оставяйки ме да осмисля това. — Думата беше войвода. На английски понякога се превежда като „пфалцграф“; други предпочитат — „губернатор“ или понякога „принц“. Ние управлявахме малка държава.
Той сви рамене.
— Защо не използваш тази титла?
— Представата за Румънския двор се популяризира прекалено бързо след издаването на книгата на Стокър. Ето защо използването на тази титла стана неблагоразумно.
Ние бяхме прекъснати от пристигането на друга великолепна жена. Явно всички непретенциозни момичета бяха решили тази нощ да си вземат отпуск. Взрях се в пространството и се опитах да мисля за много по-важни неща, докато тя се кикотеше и флиртуваше. Не помогна особено. Въпреки всеобщото мнение никак не бях глупава. Знаех, че нямаше начин да избегна това. Но нейното пърхане с мигли, докато аз стоях до него, не само беше просташко, но и оскърбяващо и определено ми беше писнало. Пъхнах ръката си в неговата, поглеждайки нахалницата ослепително. Галактиката, която се въртеше около краката ми внезапно се разрасна, разширявайки се около един фут, достатъчно, че да се подпали подгъва на роклята й. Тъй като тя бе вещица, а не вампир, успя да изгаси огъня само с една дума. Но след това повече не се появи.