— Хвани глезена ми! — извиках на Приткин и изисканите ми думи заподскачаха от стена в стена.
— Не мога да хвана нищо, без преди това да пусна нещо!
— Имаш две ръце!
— Чуй ме! — Гласът му беше нисък и контролиран, тон, който използваше, когато щеше да бъде благоразумен. — Не мога да пусна пистолета. Има нещо тук долу, което по-рано ме издърпа. Във всеки един момент може да му писне и да се заинтересова от теб. Трябва да… — Спря се от тътена на изстрели и експлозии, докато тежки стъпки кънтяха от коридора. — Телепортирай се, по дяволите!
— Хвани крака ми!
Смъкнах се до момента, в който главата ми едва се подаваше над ръба на бездната, но дори така не успявах да докосна нищо с краката си.
Скапаната скала се ронеше под пръстите ми, а пот правеше дланите ми хлъзгави. Целите ми ръце ме боляха, а за краката ми все още не се намираше каквато и да е опора. Колко точно под мен се намираше Приткин?
Но това вече не беше от значение, тъй като чифт обувки застанаха директно пред мен. Извих главата си достатъчно, за да видя по-възрастен мъж с нашарена коса в сребристи оттенъци и очи, които се усмихваха над мен. Манасиер. Ами, това май обясняваше доста неща.
— Не мислех, че ще стигнеш толкова далече — каза той с особения си акцент, който само до преди обяд намирах за привлекателен, а сега само се питах защо?
По някое време толкова силно прехапах езика си, че усетих метален вкус в устата си. Преглътнах кръв.
— Изненада.
Той сви рамене.
— Няма значение. Все още си събирам даренията.
— Има дарения?
— Половин милион евро. — Усмивката му се разшири. — Ти ще ме направиш богат.
— Половин милион? Шегуваш ли се? Аз съм Пития. Струвам повече от това.
Той извади пистолет, чиято марка разпознах благодарение на уроците на Приткин. Прицелването ми не се беше подобрило, но поне познавах всички марки пистолети. Дори и този, който щеше да ме убие.
— Аз съм прост човек, каза Манасиер — с простички нужди. Половин милион ще ми дойде добре.
Преглътнах необходимостта да се разсмея.
— Няма нужда да ме убиваш — задъхах се аз. — Така или иначе не мога да издържа още дълго.
— Да, но ако се подхлъзнеш, Кръгът може да каже, че си умряла при злополука и да не ми плати. И тогава всичко това ще отиде по дяволите.
— Дааа. Това ще е срамота.
Той махна предпазителя.
— Сега стой мирна и няма да боли.
— Това ще е добра промяна.
Усещах тялото си, сякаш тежеше тон. Ръцете ми бяха пропити от умората, а рамената ме боляха. Щеше да бъде такова облекчение просто да се пусна.
Така че го направих.
Чух го как изкрещя нещо на френски и усетих как куршум изсвистя покрай главата ми, но то не беше важно, защото падах, а нямаше нищо, за което да се захвана, само хлъзгава мръсотия и варовикови камъчета се ронеха под ръцете ми. Ръцете ми се мятаха диво, опитвайки се да намерят нещо, за което да се захванат, но за една дълга секунда усещах само въздух. И тогава пръстите ми напипаха нещо топло и живо и аз го сграбчих и сега и двамата падахме. Имаше шеметен поток от въздух, а силата ми не идваше и единственото, за което можех да мисля бе, че ще убия и двамата — тогава мозъкът ми отказа и сърцето ми се опита да спре и реалността се огъна и се стовари върху нас.
И ние се строполихме в лобито на казиното, далече, далече оттук. Не бях преценила нещата перфектно поради унизителните, ужасяващи обстоятелства и ние паднахме от четири стъпки височина на пода. Приткин пръв се удари в пода, с болезнено изсумтяване и с мен върху гърба му. И тогава всичко стана невероятно тихо за момент, което се случваше винаги, когато преживеех нещо откачено и опасно. Фактът, че разпознах този феномен, означаваше, че се бе случвал прекалено много пъти. Лежах там, треперейки, слушайки бълбукането на увеличаващите се гласове на гостите и не ми пукаше. Всичко, за което можех да мисля, бе: „Благодаря ти, Господи, не ни убих“.
След един миг на зашеметяване, се закашлях силно и се превъртях. Лицето ми бе прашно, дланите ми бяха издрани, задъхвах се и куцах. Различни мускулни групи потрепваха напосоки, обхващани от яростни пристъпи на болка и след това отпускащи се.
Приткин най-накрая изстена и седна. Той беше блед и се потеше усилено, с влажна коса, залепнала за челото му. Той имаше резки по лицето и дланите си и изгаряне на предмишницата.