Исках да го докосна, да се уверя, че и двамата сме оцелели, но не посмях. Това можеше да го изкара извън равновесие. Затова просто стоях и го гледах, толкова доволна, че бях жива, че едва долавях болящия ме гръб, треперещите ми ръце и свирепото главоболие.
— Трябваше да е забавно — изграчих аз — само че не беше.
Приткин ме издърпа да седна, една мръсна, обсипана с белези ръка ме хвана за врата.
— Добре ли си?
Гласът му беше остър и хапеш, с леки истерични нотки в него.
— Казах ти да престанеш да питаш…
Той ме разтърси и въпреки че беше с една ръка, зъбите ми изтракаха.
— Ако нещо подобно се случи отново някога, Ти. Ще. Ме. Оставиш! Разбра ли? Щях да поспоря, но се чувствах някак си в шок.
— Не съм добра в това да изоставям хора — казах най-накрая.
Един човек притича с комплект за първа помощ в ръка, но Приткин изръмжа на бедния човечец и той бързо отстъпи.
— Тогава бъди по-добра в това!
Той тръгна, куцайки, едното му рамо беше изкривено под прав ъгъл.
— Пак заповядай — промърморих аз.
Глава трета
Приткин и аз се бяхме озовали в Данте, Вегас, между обитаваната от духове къща и казиното. Беше това, което той смяташе за наша база за операции, а аз наричах нашето скривалище. И докато местата за криене намаляваха, това беше доста високо в класациите. Не само, че беше добре обезопасено, собственост на вампир, но и ние спомогнахме за изхвърлянето на голям боклук от него. Изглеждаше малко вероятно много от нашите врагове да си помислят да ни търсят там. Най-малкото и това беше план.
Седях в Чистилището, лоби бара, следващия следобед, опитвайки се да скалпирам една съсухрена глава, когато един вампир влезе. Той беше загърнат в тъмно наметало и качулка, което би изглеждало доста театрално навсякъде другаде, но тръпка в основата на гръбнака ми подсказа какво е той. Изглежда, че планът беше ужасен.
Гледах го с ъгъла на окото си, докато приключвах с дисекцията на главата. Черната сплъстена коса най-накрая излезе повече или по-малко непокътната. Оставих частите от монолитна пластмаса, с които работех и се заех с истинската работа, която беше сложена на един преобърнат пепелник в близост. Той ме изгледа внимателно с едно от изсъхналите си стафидени очи.
— Не мога да повярвам, че ще се стигне до това — оплака се. — Някой да ме убие сега.
— Някой вече го е направил.
— Доста студено, блонди.
Положих дългата конска опашка върху сбръчканата кожа и я наместих. Главата, според слуховете принадлежеше на комарджия, който бе заложил на грешния избор и обикновено взимаше поръчките на бара. В момента беше безработен, с любезното съдействие на пожар, който беше извън контрол за повече от час. Главата беше някак си оцеляла, освен косата й. Почувствах се някак си отговорна — маговете воини на Кръга бяха запалили пожара в опит да ме изпекат на барбекю, за това се опитах да заменя косата с фалшификат, продаван като сувенир в магазина за подаръци. Данте не беше известен с гарантирано високо качество на стоките си, така че прекарах един час, сортирайки около стотина глави, опитвайки се да намеря добро попадение. Не че помощта ми беше оценена.
— Не мога да се разхождам наоколо, изглеждайки така! — каза горчиво, докато аз се протегнах за лепилото. — Аз съм главната атракция тук! Аз съм звезда!
— Или това или ще скалпирам Барби — заплаших го. — Не правят перуки с твоя размер.
— Скъпа, те не правят нищо в моя размер. И това никога преди не ме е спирало.
— Дори и не искам да знам какво означава това — казах честно.
Вампирът сканираше претъпканите маси. Може би беше тук за питие или бърза игра на зарове, но се съмнявах. Скоро бях отхвърлила предложение за служба на Вампирския Сенат, нещо, което не се считаше за здравословно. Изненадата беше не само в това, че бяха изпратили някой да направи отново офертата, само че по-категорично, но не вярвах, че им бе отнело толкова време.
Погледнах към сервитьорката, облечена в няколко черни ленти и високи ботуши до бедрото, която се придвижи напред, за да поздрави новодошлия. Тя вървеше, сякаш петите я боляха, което беше най-вероятно. Това облекло бе запазена марка на Чистилището, заради името, но не беше съвсем пригодено за осем часова смяна на крака. Можех да свидетелствам за това лично, след като прекарах буквално няколко дена в обувките й. Идеята беше да се скрия. Или поне това искаше Казанова, управителят на казиното, както твърдеше. Подозирах, че той просто искаше безплатна помощ.