Автоматичното възражение, което се роди между устните ми, отмря преди още да мога да го изрека. Кодексът съдържаше някои мистериозни заклинания, които Приткин не искаше да бъдат намерени. Ние се споразумяхме, че щом веднъж книгата беше открита, щях му позволя да я премести, преди да почна да търся контразаклинанието. Но ако той не ми вярваше? Не познавах достатъчно магическото общество, за да знам кого да помоля за малко информация. Така че всички експерти, с които говорехме, бяха познати на Приткин. Като вземех предвид и онова нещо в Париж „ти тръгвай, аз ще остана“, дали то беше за мое добро или бе просто опит да се увери, че няма да намеря нищо? А ако истинската причина, за да продължаваме всичко това, бе, че той искаше така?
— Почти забравих. Имам нещо за теб. — Рейф започна да тършува под пелерината си за няколко секунди, след което извади малък пакет, обвит с парче черен филц. — Феите върнаха това на Мирча. Като твой господар, те счетоха, че той ще ти ги предаде.
Разкъсах филца и в ръцете ми изпадна овехтяло, старо тесте карти Таро. Те бяха мръсни и омазнени и на някои от тях им липсваха краищата. Бях малко изненадана да ги видя, тъй като ги бях загубила по време на онова гибелно пътуване до Феерия в опита си да намеря Мира. Бях толкова щастлива, че се измъкнах оттам жива, че не бях се притеснявала особено за онова, което бях оставила там.
Една карта внезапно се отдели от тестето без моята помощ. „Обърнатият магьосник“, чу се един звънлив глас, преди да успея да я пъхна отново обратно и да пусна пакета в джоба на шортите ми. Това определено не ме успокои.
Старата ми гувернантка беше омагьосала картите да ми докладват за цялостния свръхестествен климат на дадена ситуация. Предполагаше се, че това трябва да е шега, но с течение на годините забелязах, че техните предсказания бяха изключително точни. Това беше проблем, защото независимо как се опитвах да изопача нещата, гордият магьосник винаги означаваше проблем.
Нали знаете момчетата с трите монети под раковините в пътуващите циркове? Онази с изрисуваните животни, която винаги бе плесенясала, защото те никога не я даваха на никой? Гордият магьосник е много подобна на нея: продавач или мошеник, който можеше да те накара да повярваш в почти всичко. Можеш да го избегнеш, но трябва да си нащрек, защото той никога не изглежда като измамник.
Картите бяха прибрани на безопасно място, но картината на слабото магьосническо лице все още се носеше пред очите ми. А моето въображение му даде зелените очи на Приткин. Не знаех колко далече можеше да стигне, за да ме увери, че мистериозното заклинание е изгубено. А ако Мирча умреше, най-голямото ми основание за намиране на Кодекса умираше с него. Може би, Приткин не смяташе смъртта на един за прекалено висока цена, за да запази тайната.
Особено ако ставаше въпрос за живота на вампир.
Глава четвърта
За известно време Рейф ме гледаше притихнал, след което прочисти гърлото си.
— Може би има друг начин.
Чаках, но той просто стоеше там, устата му се движеше, но не излизаше никакъв звук.
— Слушам.
— Не мога да ти кажа — каза най-накрая той, звучейки победен. Очевидно заповедите на Мирча не можеха да се заобиколят толкова лесно.
Втренчих се в Били, който въздъхна и сви рамене. Той не харесваше обсебванията, но те му позволяваха да преминава през мислите на някого, събирайки случайна информация от тук и там. Съмнявах се в това, че Мирча е забранил на Рейф да мисли за това, каквото и да беше, което не искаше да се знае.
— Свали щитовете си — казах му — и мисли за това.
Рейф изглеждаше леко нервен, но тъй като Били се плъзна под кожата му няколко секунди по-късно, явно беше направил така, както пожелах. Огледах се наоколо, чудейки се какво щяха да кажат туристите, ако знаеха, че един дух беше напълно обсебил вампир на няколко крачки. В сравнение с това шоуто на Данте да изглеждаше малко скучно. Били излезе от другата страна на Рейф, изглеждайки така, сякаш ще откачи.
— О, по дяволите, не.
— Какво видя?
— Нищо. Абсолютно нищо.
— Лъжеш. — Не можех да повярвам. Били имаше много недостатъци, но той не лъжеше. Не и мен.
Челюстта му се затвори, а лешниковите му очи изглеждаха толкова непреклонни, когато ги погледнах.