— Тогава защо семействата не му помогнат? — поисках да разбера. — Техните задници зависят от това, колкото и неговия!
— Защото Консулът им забрани! — прошепна Рейф. — Рискувам да си навлека гнева й, само защото съм тук!
Е, това обясняваше нервността му.
— Защо ще направи това? Тя се нуждае от Мирча жив! — Колкото и страшна да беше, Консулът не можеше да спечели войната сама. В крайна сметка Сенатът беше толкова силен, колкото бяха и членовете му, а вече бяха загубили една четвърт от тях в борба или предателство. Тя не можеше да си позволи да изгуби и Мирча.
— Тя каза, че всичко, което е можело да бъде направено, е направено и че ако се намесим, само ще влошим нещата. Но си мисля, че има много повече в това, от това, което е наяве. Ти си човекът, който се издирваме, и тя не иска да ти се помага.
— Но аз се опитвам да помогна!
Вдигането на проклятието щеше да ми бъде от полза толкова, колкото и Мирча, и ако имаше едно-единствено нещо, което бе важно за Консула, то това беше личният интерес.
— Знам това, Каси. Но тя не. Тя все още вярва, че си му бясна за поставянето на проклятието и може да опиташ да си отмъстиш някак си. Тя знае, че ти не си длъжна да му помагаш, веднъж умре ли той, проклятието е свалено.
— Наистина ли тя вярва, че ще направя това? Да стоя там и да го гледам как умира?
Ръцете на Рейф стиснаха горната част на бара.
— Не знам какво би си помислила при нормални обстоятелства. Но тези не са нормални! Ние сме във война и тя се страхува да не го загуби. Дори повече, тя се страхува от силата ти. Страхът не е емоция, която тя често изпитва, но когато я изпита… има тенденцията да преувеличава. Може би, ако ти говориш с нея…
Стрелнах го с очи, но не си дадох труд да отговоря. Имах подозрението, че планът на Консула да премахне магията от Мирча, ще включва убийството на този, който му я е причинил. Който, благодарение на гореспоменатия хаос във времевата линия, бях аз.
— Мирча няма да умре — казах аз, опитвайки се да убедя себе си, така както и Рейф. — Той е член на Сената, не новосъздаден!
Рейф не отговори. Вместо това, той протегна ръка, отваряйки длан, за да разкрие тънкия платинен клипс за коса. Разпознах го незабавно. За разлика от повечето древни вампири, Мирча обикновено не се обличаше в дрехите от неговата младост. Аз го бях видяла в тях само веднъж и то беше заради политическо изказване. Той предпочиташе занижените, модерни облекла, с единствен знак за произхода му — дължината на косата му. Веднъж ми беше казал, че по неговото време само крепостните селяни и робите са имали къси коси и че той никога не е бил в състояние да преодолее предразсъдъците около това. Но дори и относно нея се придържаше към модерните тенденции, като я хващаше на врата си с клипс. Този клипс.
Аз стоях на две или три крачки, отчаяна, мъчейки се да не предизвикам видения. Просто си мислех за това, че Мирча е достатъчно силен, не можех да рискувам да го видя. Но този път, моята предпазливост не стори нищо добро. Вълна от картини нахлуха в мен, съкрушавайки ме.
Премигнах, за да се фокусирам, ушите ми звънтяха от внезапната тишина. Едва горящи свещи хвърляха отблясък от воднисто златна светлина около огромно легло, повдигнато на няколко крачки по-високо от останалата част на стаята. Останах с впечатлението, че обстановката беше приятна — тъмно дърво, меки килими и много тежки антики, но не можех да се фокусирам върху тях. Цялото ми внимание беше погълнато от тялото, лежащо върху смачканите чаршафи, порцеланова кожа върху тъмния шоколадов плат. Тъмносини сенки смекчаваха чистите, силни линии, оформяйки ги с фина красота, напълно различна от тази, която създаваше електричеството. Гледайки пламъците да пробягват върху златистите пръсти и продължението на мускулите на Мирча, най-накрая осъзнах съблазънта на свещите.
Той беше разкопчал ризата си, но тя все още беше върху него и бе всичко, което носеше. Беше полепнала по него, тънък бял плат, полупрозрачен от потта, с която беше напоена. Започна бърза поредица от изображения, нито едно, от които не помогна на баланса ми: зърната му бяха настръхнали, потрепващите мускули на корема му, гладки и разтворени бедра, очи от течен кехлибар.