Рейф ми подаде кърпичка и аз я притиснах към гърлото си, целувката от Мирча вероятно все още личеше по устните ми. Вече липсата на докосването му, беше породило жестока болка зад ребрата ми, сякаш беше оставил отпечатъците си на нещо дълбоко под кожата ми.
— Сега разбираш ли? — попита тихо Рейф.
Кимнах бавно. Това не е било видение. Несъзнателно се преместих от страната на Мирча. И ако изгубех отново така контрол, колко лошо можеше да стане за него? Проклятието нямаше да го убие, осъзнах, щеше да го подлуди. И да спре да се храни така, рано или късно всеки човек ще плати цената.
Дори със собствения си живот.
Глава пета
„Кристален поглед“ не бе най-уважаваният журналистически глас в свръхестественото общество. Неговото мото: „Всички новини, които не са подходящи за публикуване“ общо взето казваше почти всичко. Но от време на време неговите преследващи скандалите журналисти попадаха на история, която по-уважаваните вестници отхвърляха като слух. А още по-рядко слухът ставаше истина.
Но досега, въпреки че имаше много спекулации относно идентичността на новата Пития, никой не бе успял да попадне на моето име. Беше само въпрос на време, но аз бях благодарна за всяко забавяне. А липсата на нова информация позволи да се публикуват доста по-пикантни истории на една от задните страници. Днешното крещящо заглавие се отнасяше за непозната жена, която била нападнала библиотеките на Кръга, въпреки че както обикновено, статуята беше оскъдна откъм страна на факти и пропита с термини като „опърничав член на организацията за поддържане на нравствеността“ и „привлекателна фанатичка“. Тихомълком й пожелах късмет. Благодарение на нейната активност досега, никой не бе успял да ме проследи.
Почивката ми беше приключила, така че пъхнах парцалите си в шкафчето, готова да се върна на работа. Сегашната ми убиваща-времето-активност подпомогна никога неспиращото търсене на Казанова за бързи пари. Някак си той бе успял да изнуди един преуспяващ моден дизайнер да наеме един от свръхскъпите магазини в галерията. Част от сделката беше да има място за модно шоу в началото на всеки нов сезон, което включваше и работа за шоугърлите като модели, както и достатъчно приходи за казиното, за да се преодолее тежкото поскъпване. Аз, разбира се, бях една от придобивките.
Красива брюнетка беше в шкафчето до моето и ние спряхме, за да се огледаме една друга. Нейното облекло се състоеше от множество изрисувани трупове, огърлица от черепи и пола от смразяващи ръце. Те бяха отрязани в лактите, така че се оформяше ефекта на минипола и се мърдаха наоколо точно толкова, колкото да бъдат ужасяващи.
— Зомби — каза ми тя, слагайки си червило пред огледалото, което беше закачено от вътрешната страна на шкафчето й.
— Моля?
— Ти знаеш ли за онези, които работят горе?
— Мислех, че те са били нарязани.
Те бяха попречили на Кръга да ме хване. И въпреки че зомбитата бяха като цяло доста устойчиви, те не се справиха толкова добре, когато се изправиха пред ескада от магове воини.
— Ами, да. Но нали познаваш шефа. Той не обича да губи ресурси.
— Какво искаш да кажеш?
— Той каза, че зомбитата са достатъчно умни, за да обслужват масите, но не са достатъчно схватливи, че да не се опитат да изядат клиентите. Той използва човешки сервитьори, докато открие още малко, но иска да напомни на всички, че това се предполага да бъде зомби бар, така че…
— Той е използвал техните телесни части за вашите костюми?
— Не е толкова зле — каза тя, виждайки изражението ми. — С изключение на това, че ги усещам всеки път, като седна.
— Какво?
Тя се намръщи, поглеждайки надолу към полата си.
— Едно от тези момчета ме опипва. Но когато се оплача, бокорите отговарят, че не могат да махнат всичките, така че трябва да разбера кой го прави. Но те всички изглеждат еднакво.
За един момент наблюдавахме сбръчканите сиви неща около кръста й. Опитвах се да не потръпвам всеки път, когато кокалест пръст докосваше голата й кожа, но моята рокля не беше толкова скромна. Тъй като беше част от колекция, се очакваше, че трябва да съответства на модата, а десенът й беше такъв, че дори и хамелеон би й завидял. Върху нея бяха изобразени спокойни сутрешни природни картини, но сега беше придобила мръсна жълтокафеникава замъгленост, а цветът на слънцето се просмукваше през смога.