— Ако останеш още малко, няма да ми се налага! — промълви той яростно.
— Нека просто да вземем проклетото нещо и да се махнем двамата оттук — казах аз благоразумно.
— Ако по някакъв начин си забелязала, това беше капан!
— По дяволите, не можеш вече да вярваш на никого!
Възрастният френски магьосник, който бяхме посетили в неговата сладка малка селска къщурка, изглеждаше толкова благонадежден, с очарованието на древността и милите си очи — и с въшливата му карта, която ни беше изпратила на дяволско пътешествие. Не беше честно; лошите момчета не трябваше да изглеждат така, сякаш са нечий дядо.
— А Манасиер изглеждаше толкова…
— Ако следващата дума, излязла от устата ти, е „мил“, ще направя живота ти ад, като се върнем. Истински ад.
Не си направих труда да удостоя това с отговор. Приткин си беше просто… Приткин. По някакъв начин се бях научила да се справям с това. Често се бях чудила дали и преди беше създавал толкова ядове на Кръга, както сега, след като ги беше напуснал, за да ме подкрепи. Ако беше така, то те трябваше да са ми благодарни за това че го махнах от главата им. Може би те планираха да ми изпратят един прекрасен букет на погребението.
— Виж, и двамата знаем със сигурност, че някои от маговете са дошли тук заради нас. Или може би всички сме решили да ограбим гробницата в една и съща нощ.
Не го вярвах наистина — те ни атакуваха почти веднага, след като пристигнахме, а ние дори не бяхме открили нищо. Но не исках да се отказвам от целта ни. Камо ли да оставя Приткин сам. Той притежаваше всички инстинкти за самосъхранение, подобно на насекомо в близост до блестящото предно стъкло на автомобил.
Една силна ръка стисна моята.
— Ох! — извиках аз.
— Дай ми проклетата карта!
— Няма шанс.
— Хей! — Погледнах нагоре и видях, че младият дух се бе втренчил в нас. — Ако случайно си го пропуснала, има хора, които се опитват да те убият.
— Хората винаги се опитват да ме убият — казах аз раздразнено.
— Единственият начин да умреш тази нощ е да те убия аз! — информира ме Приткин.
— Имах подобни взаимоотношения — каза ми съчувствено младият дух.
— Ние нямаме връзка — измърморих аз.
— Определено е жесток… какво? — Приткин прекъсна монолога си, който така или иначе не слушах, за да се огледа диво наоколо. — Какво става?
— Ще му позволиш да ти говори така и няма да предприемеш нищо, така ли? Човече, каква глупост.
— Нищо. Само няколко призрака — казах аз, хвърляйки поглед на духа.
— Хей, стоящият тук…
— И — намеси се неговият двойник — това го казах и преди. Ние сме най-активните два призрака тук, в цялото…
— Активни?
Една ръка се плъзна надолу по моята, докосването едновременно беше нежно и грубо, тя беше мазолеста от непрекъснатото държане на оръжие и прекършване на вратовете на хората.
— Не си го и помисляй — казах на Приткин, след което отново се съсредоточих върху духовете. — Колко активни?
По-възрастният призрак започна да се перчи леко.
— Виждаме всичко, което се случва наоколо. Нещата, които мога да разкажа…
— Значи, ако някъде има скрити тунели, вие ще знаете, нали? — попитах аз, точно, когато Приткин хвана китката ми. В следващия момент картата ми беше издърпана от ръката.
— Все още няма да се махна — казах му.
— Оу. След всичко това няма да се махнеш? — попита по-младият призрак.
Реших, че няма да се боря с Приткин за картата, което ми беше под достойнството. А и така или иначе нямаше да проработи.
— Какво нещо?
— Нещото с нещото. — Той махна небрежно с ръка. Започнах да подозирам, че ако умреш пиян, духът ти остава в това състояние завинаги.
— Можеш ли да бъдеш малко по-точен?
Преди да може да отговори, отвън дойде странен звук, неясен, пронизителен вой. Усетих ръка на гърба си, грубо притискаща ме към земята. След това Приткин се оказа върху мен, обгръщайки ме, докато нещото експлодираше, а около нас валеше огън.
Червени и виолетови точки танцуваха зад плътно стиснатите ми клепачи за няколко дълги мига. След това по земята се разнесе вибрация за минута, подобно на моментите след земетресение, а кожата ми настръхна от остатъчната енергия. Когато предпазливо отворих очи, видях как светлината на звездите се процеждаше през дупката в тавана, както и сивите облаци в небето.