— Не знам.
Никога преди не бях срещала джин, но предполагах, че и при тях важаха същите правила като за останалите нечовешки, магически същества, а именно че те не оставяха духове след себе си. Разбира се, същото се отнасяше и за повечето хора. В интерес на истината, условията тук бяха толкова необичайни, че каквато и информация да беше отнесъл джинът в отвъдното, то тя щеше да си остане там. Но не се чувствах добре, за да давам дълги обяснения.
— Били отиде да огледа наоколо. Ако нещо е останало от него, ще го намери.
— Нещо? Той или е дух, или не е.
Ник изглеждаше леко стресиран, а една вена пулсираше зад дясното му око. Той ми изглеждаше като човек от някой офис; дори и полската работа не би му подхождала.
— Не е толкова просто — обясних аз. — Не всички призраци са постоянни. Някои духове се носят около телата си за кратко, преди да приемат нещата и да се махнат.
— Колко дълго?
— Няколко часа, може би няколко дни. Не повече от седмица, освен ако не планират да останат за доста дълго време.
— Имайки предвид състоянието на тялото, той е умрял преди не повече от 4 дни. Според нашите изчисления духът му все още може да е тук.
— Може. Но не усещам нищо.
— Опитай по-усърдно — настоя Ник. — Той вече не е в позицията да представя своите искания. Ако се свържеш с него, може би, ще се съгласи да ни каже нещо.
— Ако той е тук, Били ще го намери. Ако не е… — свих рамене. — Не правя нищо, за да привличам духовете, така че не мога да „опитам по-усърдно“. Те просто се появяват, когато съм наоколо.
— Не можем да си позволим да останем повече — каза Ник тихо, но в гласа му имаше предупредителна нотка, която не ми хареса.
Внезапно ми хрумна да се зачудя защо мястото не бе претъпкано с магове-воини. Беше тяхна работа да разследват убийствата в свръхестествения свят, а тук имаше достатъчно тела, които да им създадат работа за кратко. И тогава забелязах крак — със златистокафяв тен — да се подава иззад леглото. Не можех да видя дали той бе все още прикрепен към нещо.
— Колко време имаме преди някой да се появи? — попитах го нетърпеливо. Приткин и неговите приятели не бяха нещо, с което исках да се сблъскам.
— Няма начин да знам. Но Салех бе под запрещение от Съвета. — Ник видя изражението ми. — Това е като парола — обясни той. — И когато не се появи на седмичната среща, ще бъде изпратен някой да го провери.
— По дяволите. — Спуснах се към вратата, но Ник ме сграбчи.
— Какво ще стане, ако докоснеш тялото? Ще помогне ли това за по-силна връзка?
Погледнах го ужасено.
— Няма да докосна това нещо.
Самата идея накара кожата ми да настръхне.
— А ако е нещо, което е притежавал?
Преди да мога да го спра, Ник прекоси стаята, за да издърпа ризата на мъртвия мъж. Предположих, че той ще откъсне парче от тъканта, но мъртвата кожа се смъкна заедно с дрехата, оголвайки костите. Ризата зина отворена, разкривайки ми корема му, който се движеше самичък. Тогава осъзнах, че всъщност виждам личинки под кожата, пригади ми се и замалко да повърна.
— Това е. Дотук бях. — Заклатушках се през вратата и се сблъсках с Приткин, който идваше по коридора. — Има ли баня?
— Две врати по-надолу, отляво. Няма никой там.
За секунда не можах да проумея какво ми казва. Само трима от нас можеха да разпитват мъртвец — ако не брояхме Били, а той не би си дал труда за това. Тогава осъзнах, че той всъщност ми казваше, че в банята няма трупове. Представих си разлагащото се тяло зад мен, задавих се и избягах.
Роклята явно хареса повече банята от превърнатата в морга спалня. Огледалото отрази колебливо бледо розово подобно на небето преди зазоряване. Но въпреки че останах над мивката за един дълъг момент, опитвайки се да не изхвърля обяда си, слънцето не изгря. Не че ми пукаше. Тъкмо приключвах с измиването на лицето и ръцете си, опитвайки се да премахна мазния слой, който имах чувството, че ги покрива, когато фина мъгла се просмука от отводнителния канал с цвета на студено сребро. Тя се оформи в лице, трептейки пред огледалото подобно на мираж от пара. Лицето бе неясно и замъглено, не толкова плътно, колкото обикновено бяха духовете, които виждах. Премигнах, но то не изчезна.
— Безопасно ли е? — попита един треперещ глас.
— Аха — отговорих глупаво. Наистина нямаше добър отговор. В няколко запомнящи се случая в миналото срещнах призраци, които не бяха осъзнали, че са мъртви. И никой от тях не бе доволен, когато им го изясних.