— Магът е прав, Каси. Трябва да се махаме. Веднага.
Той се опули при вида на спектралното лице на джина.
— Кой е това?
— Салех. Намерих го.
— Супер. Сега да тръгваме. Идва отряд от военни магове с асансьора.
— Дай ми минута.
— Нямаш я.
— Били! Може би, открих нещо.
Приткин започна да блъска по вратата.
— Какво става? Какво не е наред?
Твърде късно си припомних, че той имаше изключително остър слух. Погледнах Салех.
— Какво искаш?
Той завъртя очи.
— Какво си мислиш, че искам? Ти си ясновидка. Искам да знам кой направи това.
— Не контролирам дарбата си — казах му отчаяно, когато Приткин започна да се хвърля срещу вратата на банята.
— Тогава вероятно ще се мъкна с теб, докато не реши да се прояви — каза Салех доволно.
— Оу, не мисля така — каза Били, гледайки камите на джина.
Погледнах Салех, който отвърна на погледа ми спокойно. Въздъхнах и се предадох.
— Кога точно умря?
— В понеделник сутринта, някъде около десет.
Погледнах Били. Нямаше начин да се върна в апартамент, пълен с убийци, в уязвимо човешко тяло.
— Имам нужда от помощ — казах нетърпеливо.
Тялото ми се нуждаеше от дух, който да го поддържа живо, но никой не е казал, че този дух трябва да е моят. Някой ми беше казал, че нямам нужда от Били да се грижи за тялото ми, когато духът ми предприемаше малките си екскурзии. Просто се пренеси в същото време, в което си си тръгнала, беше казала тя равнодушно, сякаш пренасянето в точно определено време бе най-лесното проклето нещо. Нямаше нужда да казвам, че предпочитах моето решение.
— Не мога да повярвам — промърмори Били, когато една от пантите се предаде с трясък.
Погледнах го лудо и той каза нещо, преди да се вмъкне под кожата ми.
— Не се бави. Той ще разбере, че съм аз, когато няма да мога да ни измъкна оттук.
— Какво става? — попита Салех.
— Не мога да ти кажа това, което искаш да знаеш. Но мога да ти го покажа. Прекарах ръка през това, което бе останало от него и се пренесох. Банята се преоформи около нас четири дни по-рано. Не идваше никакъв звук от вратата, така че внимателно подадох призрачната си глава през вратата и се огледах. Липсата на кръв по стените бе достатъчна да ми каже, че се бях пренесла преди убийците да дойдат.
Салех се промъкна през стената, като изглеждаше готов на всичко. Аз го последвах, като внимавах за нещо необичайно. Като някой с наистина голяма брадва.
Салех премина през стената на неговата спалня толкова лесно, сякаш го правеше всеки ден. Върху леглото се намираше спящият джин. Като жив той изглеждаше доста нормален, с изключение на цвета на кожата. Нямаше тюрбан, златни обици или друго средноизточно облекло. Вместо това имаше къдрава кафява коса, добре оформена козя брадичка и екип на Лейкърс. Също така имаше и глава.
Часовникът до леглото показваше 9:39. Салех и аз се спогледахме, след което се настанихме да чакаме. Не отне много време.
В 9:52 чух звука от бягащи крака и звънтенето на оръжия, явно бодигардовете на Салех се бяха сблъскали с убийците. Момент по-късно един от тях се промъкна през вратата преди една летяща магическа брадва да отреже ръката му. Меч, държан от човешки ръце, го посече минута по-късно, докато фигурата на леглото се събуждаше, премигвайки, за да проясни погледа си и да започне да се оглежда наоколо. Преди да може да се фокусира, вторият бодигард бе мъртъв, а главата на Салех играеше баскетбол с коша за дрехи в далечния ъгъл на стаята.
Едва обърнах внимание на страховитата развръзка, защото очите ми се бяха фокусирали с недоверие в държащата меча фигура, която се открояваше на сцената. Щях да се задъхам, но дробовете ми не работеха, явно в тялото ми нямаше остатъчен въздух. Заля ме вълна на дезориентация и за момент не можех да се движа, не можех да мисля. Изглежда времето спря, когато се взрях шокирано в лицето, опръскано с кръвта на своята жертва.
Една част от мозъка ми забеляза, че той изглежда различно. Вместо мизерната тениска и кафяво палто, което изглеждаше така сякаш е претърпяло много битки, сухата му фигура бе облечена с тесни черни джинси, подходяща тениска и красиво черно кожено яке. Той изглеждаше, както обикновено, но някак си различен, сякаш внезапно бе открил модата. Косата му също изглеждаше така, сякаш бе току-що сресана, а наболата брада по страните му изглеждаше по-скоро като модна тенденция, отколкото така, сякаш бе забравил да я обръсне.