Лежах сред останките, главата ми се въртеше, пред очите ми бе притъмняло за няколко замайващи секунди. Ваната бе реставрирана антика, с оригинално солидно метално тяло. То бе спасило живота ми, но с пулсираща глава и дробове, изпълнени с прах, имах проблем да се почувствам благодарна.
— Мис Палмър! — Гласът на Приткин дойде от дупката, където се очакваше да бъде вратата. — Добре ли си?
Не погледнах към него. Не можех да го погледна.
— Да. — Изплюх кръв — бях си прехапала езика — и прах. — Никога не съм била по-добре.
Изпълзях изпод отломките и се запътих към мивката, само за да открия, че вече я няма на местото й. Имаше дупка с размерите на мивката в прозореца, така че си проправих път през разрушената баня, за да се огледам. Свежият въздух бе толкова разсейващ, че ми отне няколко секунди да забележа останките от осмия етаж, паднали върху улица Фламинго. Един таксиметров шофьор бе излязъл извън колата си, гледайки големия отломък върху покрива си, изумено. Той погледна нагоре и очите ни се срещнаха. Бързо се вмъкнах навътре. Това место явно бе много по-известно, отколкото ми се искаше.
Погледнах в коридора и видях трима непознати магове воини, които бяха опрели гърбове до стената. Те изглеждаха вбесени. Тъй като бяха само трима, явно не ни очакваха. Изглежда ме разпознаха, въпреки че оглеждаха всички.
— Можем да опитаме заклинание за спомени — каза Ник, посочвайки към тях.
— Няма да издържи — оспори Приткин. — Особено при тяхното обучение. — Той погледна към Ник, а очите му се присвиха от безпокойство. — Явно току-що се присъедини официално към съпротивата.
Премигнах, но това не помогна. Маската бе абсолютно перфектна. Бях израснала сред същества, чиито емоции често се изписваха върху лицата им като единични проблясъци. Мислех си, че знам как да чета хората, но дори и ако се концентрирах, не можех да открия никаква издайническа следа.
Хитрият, смъртоносен хищник, който бях видяла, просто вече го нямаше. На негово място бе блед, уморен мъж с мазилка, която покриваше кожата и дрехите му. Приткин прокара пръсти по косата си, която вече бе влажна от пот благодарение на горещия като пещ апартамент, покрит с отломъци. „Най-малкото сега ще трябва да се изкъпе“, помислих си глупаво аз.
Приткин ме забеляза и досегът с очите му накара кожата ми да настръхне.
— Намери ли го?
Аз се препънах и се облегнах тежко на стената. Сърцето ми щеше да изскочи, то биеше толкова силно, че можех да усетя пулса си в гърлото.
— Не.
Затворих очи от умора, защото Приткин бе доказал в миналото, че може много добре да ги разчита. Но бях горда от гласа си. Това бе нещо, което бях научила при Тони, бях го обиграла толкова добре, че дори и на вампирите не казваше повече от нищо. Накарах сърцето си да забави своя ритъм, а дишането ми да се успокои.
— Изглежда, че джиновете са като вампирите; не оставят призраци.
— Ти каза, че си намерила нещо.
Отворих очи и видях, че Приткин се приближава към мен. Окей, може би, все пак имаше някаква следа. Походката беше същата. Тя притежаваше смъртоносната плавност на боец, обуздана сила и готовност. Той спря достатъчно близо, а тези ясни зелени очи изучаваха лицето ми. Той е като Тони, когато бе в настроение, казах си аз строго, търсейки някой да прокърви, защото е имал лош ден. Ти не чувстваш нищо, без страх, защото това привлича вниманието му повече от всичко друго. Ти си спокойно, тихо море. Не чувстваш нищо.
— В банята имаше следа от призрак, но не беше от джина — казах аз. — Някой друг е умрял тук малко преди това.
— Сигурна ли си, че си добре? — Ник се приближи към мен. Очите му се спряха на роклята ми, която се бе превърнала от многообещаващ изгрев в мъглива нощ, с малки филизи от бели увивни растения, които пълзяха предпазливо на мрачния фон.
— Добре съм — казах аз непреклонно. — Липсва ми мивката.
Приткин погледна през рамото ми към разрушената баня и мръщенето му се задълбочи.
— Трябва да тръгваме. Няма нищо за нас тук, а човешките власти скоро ще пристигнат.
Не можех да се принудя да докосна ръката му, така че сграбчих палтото му, което се бе превърнало отново в познатото кафяво. Чудех се къде ли държи модните си дрехи. Подадох свободната си ръка на Ник и се приготвих да ни пренеса отново в Данте.