— Знам.
— Добре тогава. По-добре да се махаме. Никога не съм му вярвал.
— Аз не вярвам на никого — казах аз пламенно. Това бе единственото нещо, в което бях сигурна през тези дни.
— На никой, с изключение на мен — поправи ме Били. — Какъв е планът?
— Трябва да взема Кодекса — казах аз, започвайки с нещото, за което не можеше да се спори. Приткин каза, че той нямало да помогне, но сега знаех колко можех да му се доверя. — Само че не мога да го донеса тук. Той е бил изгубен в продължение на двеста години; един бог знае само какво може да се случи с времевата линия.
Били изглеждаше объркан за момент, след което очите му се разшириха.
— Не може да си мислиш това, което си мисля, че си мислиш. Намръщих му се.
— Ако планината не отива при Мохамед…
— Мохамед не е бил побъркан господар вампир!
— Мирча не е побъркан. — Поне не още. — Той се… измъчва.
— Аха. Ти смяташ да вземеш със себе си един измъчен господар вампир, за да проникнете в крепостта на тъмните магове?
— Имаш ли по-добра идея?
— Всичко е по-добра идея!
— Не викай.
— Тогава започни да говориш смислено!
Хвърлих възглавницата към него, което не беше много умно, защото тя мина точно през него.
— Това не променя факта, че ти си луда!
Тръшнах се отново на леглото и покрих очите си с ръка. Вероятно той беше прав, не че имаше някаква разлика. Ако не можех да занеса заклинанието при Мирча, тогава трябваше да отведа Мирча при заклинанието. И тази сутрин вече бях казала, че искам да направя нещо.
— Имаш нужда от почивка. — Били се опита да хване ръката ми, но той бе изразходил прекалено много енергия в апартамента и не притежаваше силата. Пръстите му минаха през мен.
— А ти трябва да се нахраниш — казах аз, довършвайки мисълта. Не бях търсила енергийно пресушаване, но така или иначе имах нужда от сън.
— Няма да го направя — каза той след малко.
Погледнах нагоре объркано. Не си спомнях кога за последен път Били бе отказал енергия. Това беше главното нещо, което ни свързваше, неговата заплата за това че ми помагаше да реша разнообразието си от проблеми. — Какво?
— Не че нещо, Кас, но изглеждаш като ада.
— Благодаря.
— Не се нуждая от много енергия, за да шпионирам маниакалния маг, така или иначе. — Той бутна шапката си назад и ми се ухили. — И ако сме щастливци, може би, някои от неговите стари приятели ще го намери и ще реши проблема вместо нас.
Заспах, чудейки се защо тази мисъл не ме караше да се чувствам по-добре.
С Рейф се срещнахме в кухнята на следващата сутрин преди зазоряване. След като изхвърлих Приткин от картинката, трябваше да търся помощ от другаде, а нямах голям избор. Бях оставила съобщение на частния номер, който Рейф ми бе дал, молейки го да се видим. Само се надявах, че няма да откачи, когато му кажех какво искам.
Малко след като дръпнахме два стола до свободната маса за подготовка, един от персонала влезе и постави бяла чаша с кафе пред мен. Миришеше на превъзходно кафе и димящо мляко. Приткин щеше да се влюби в него. Избутах мисълта, чувствайки се несигурна.
Някои от персонала приготвяха пайове за вечерта на лятното равноденствие, което обясняваше защо бебето имаше петна от пурпурно около устата си и сладко в къдравата си руса коса. Миранда, която се опитваше едновременно да е гледачка и надзирател, я беше преместила почти веднага, след като влязох. Бебето веднага издаде раздразнителен звук и тъй като аз просто седях там, без да правя нищо, той се превърна в ядосан вик.
Рейф ме спаси, като я взе въпреки официалното си облекло и започна да я гъделичка. За известно време се забавляваше, като се огъваше във всевъзможни пози и накрая зарови лице в ризата му. Гледайки колко бързо се съвзе, нямаше съмнение, че тя искаше да флиртува със сладкия тип. Бяла китайска чиния се присъедини към кафето ми. Върху нея лежеше голяма добре изпечена кафява кифла. Погледнах към кифлата и доколкото можех да кажа, тя не ме погледна в отговор. Тъй като бе преминала първия тест, я разчупих и отхапах. Фъстъчено масло и аншоа. Малкият шеф се мотаеше наоколо, чакайки присъдата. Щеше да почака още малко.
— Тя ми напомня за теб, когато беше на същата възраст — каза Рейф, внимателно изтривайки устните на бебето с кърпичка. Това само направи нещата още по-лоши; сега и бузите й бяха пурпурни. — Не можеше да ядеш нещо, без то да бъде навсякъде.