— Мирча не може ли да разкъса кръвната връзка? — попитах след един момент.
— Не съм го питал. В неговото състояние… не смея да направя нищо, за да го отслабя повече.
— Което ме довежда до това защо исках да те видя.
Погледнах децата, но никое от тях не ни обръщаше внимание. Джеси бе прехапал устната си и гледаше дъската, където се появяваха малки знаци върху неговите хотели. Колкото се може по-тихо, обясних на Рейф за какво става въпрос.
— Искаш да щурмуваш крепост на тъмни магове? — попита Рейф невярващо, когато свърших. — Сама?
— Не сама — поправих го аз. Почивката през нощта ми бе помогнала да прочистя главата си и да преоценя моя план. Трябваше да заведа Мирча до Кодекса, но да се опитвам да се справя сама, бе глупаво. За щастие, имаше и друга възможност.
Освен Рейф и някои други трофеи, Тони бе специалист в спечелването на своя страна на гадни типове, такива с умения и личностни качества, които да допълнят неговата мрежа от свръхнелегална дейност. А някои от тях бяха имали на разположение няколкостотин години да усъвършенстват своите умения. Щях да тръгна след Кодекса и нямаше да съм сама.
— Но ако вече знаеш къде е, тогава защо просто… — Рейф направи един неопределен жест с ръка, който трябваше да означава пренасяне. Уважавах го достатъчно, за да не завъртя очи, но ми костваше усилия.
— Ако можех да се втурна там и просто да го взема, да. Но някак си се съмнявам, че ще е толкова лесно. Нуждая се от Алфонс.
Рейф просто стоеше там, изглеждайки ужасен, но явно част от напрежението му се предаде на бебето, което се събуди и започна да хленчи. Гледах я предпазливо, знаейки какво означава това. Но Миранда, която тероризираше персонала за свое удоволствие, дойде и я отнесе, преди да избухне експлозията. А Рейф продължаваше да ме гледа. Реакцията не беше точно изненада. Алфонс беше дясната ръка на Тони и главният му главорез. След като шефът изчезна, Алфонс бе поел контрола над операциите на фамилията по Източния бряг, както бе направил Казанова във Вегас. И не, нищо относно него не беше сигурно. От една страна той изглеждаше като боксьор, който бе загубил прекалено много битки: чертите му бяха леко неправилни, сякаш са били размазани толкова лошо, че никога нямаше да се оправят. От друга страна той звучеше плашещо като дон Корлеоне. Това се дължеше на нараняването на трахеята му от един лакът, което се бе случило, когато все още е бил смъртен, но това не променяше факта, че всеки път, когато „Кръстникът“ се появеше при Тони, някой губеше живота си и завършваше кървейки по целия под. Което показваше, защо толкова често бе в плейлистата.
Още по-притеснителна бе купчината от дебели фотоалбуми в стаята му, които бяха пълни със спретнато надписани черно-бели снимки. Някои от тях изобразяваха хора в ковчези, гледащи безжизнено нагоре, други бяха с лице надолу в канали или проснати върху разбития паваж, все още кървящи. Алфонс пазеше снимка на всеки, който някога бе убил. Имаше голям брой албуми.
Снимките бяха идея на Тони. В човешкия свят Алфонс е бил чудовище, от тези, за които се снимаха филми с автомобилни надпревари и експлозии и достатъчно кръв, която да предизвика репортажи в медиите относно обществения ефект на насилието. Във вампирския свят той беше просто добър в това, което вършеше. Понякога прекалено добър. Тони не искаше неговия главен главорез да се сблъска с лошата страна на Сената за това че се бе възгордял прекалено, но говоренето с него не помагаше особено, а и във вампирския свят нямаше такива неща като психоаналитици. Тогава някой се пошегува една вечер, че Алфонс има нужда от хоби и очите на Тони светнаха.
Нещастният шегаджия бе натоварен да намери нещо, което Алфонс би харесал да прави и което да не включваше убиване — или сам да му осигури забавление. Всеки считаше, че той е пътник. И това бе вярно, тъй като домашните любимци се преследваха за спорта, пианото бе използвано като мишена, а стиковете за голф бяха увити около врата му. Но тогава той купи камера и направи черна стая, в резултат на което никой не видя Алфонс в продължение на седмица.
Когато липсваха трупове, които да позират за Алфонс, той фотографираше всеки, който се мотаеше наоколо. Много обичаше да изненадва хората, като ги улавяше да вършат нещо неудобно или пък снимаше от възможно най-лошия ъгъл. Под прекрасния, изрисуван от Рейф, таван в моята спалня се намираха стените, облепени с противни снимки: аз с обърнати очи, при което се виждаше само бялото в тях; с уста, пълна с пица; с челюст, подута от екстракцията на зъб.