Намразих ги от пръв поглед, мразех ги за това че всеки ден трябваше да се събуждам с гротескните версии на себе си, които виждах да се отразяват в огледалото, когато се заглеждах прекалено дълго. Но не посмях да сваля даровете на Алфонс, които скоро обиколиха стаята и започнаха да се редят наново на втори ред. И докато моята колекция бавно нарастваше, аз започнах да променям съзнанието си.
Любимият модел на Алфонс бе неговата приятелка, приятно закръглена блондинка с ръце, мускулести като на някой мъж, позната като еднооката Сал. Външният й вид отговаряше напълно на прякора й, един белег се спускаше през лявото й око надолу към бузата, за да достигне и повдигне ъгъла на устата й. Тя бе загубила окото си по време на Калифорнийската златна треска от друго момиче, която знаела по-добре от нея как да използва счупена бутилка като оръжие. Малко след това Тони решил да я включи в отряда си. Частите от тялото, които бяха загубени преди трансформацията, не регенерираха, така че Сали си остана завинаги с едно око. Явно обаче Алфонс нямаше нищо против нейната изкривена усмивка и ужасяващото й лице бе увековечено в неговата колекция. Бях видяла няколко негови неотдавнашни снимки, погледът ми се прехвърли от покритата ми с акне брадичка и страни, които Алфонс бе обработил с червен филтър, за да заприличат на повърхността на Марс, към една снимка на Тони, който се бе разплул в трона си и изглеждаше по-подпухнал от обичайното. Едва забелязах най-новата снимка на Сал в средата, въпреки че обективът се бе спрял любовно на нейния белег. В сравнение с мен тя изглеждаше перфектно нормална. Осъзнах, че през обектива на Алфонс всички изглеждаха грозни, или може би през обектива му всички бяха красиви.
Все още го намирах за объркващо, но никога не възприемах моите снимки по един и същи начин. Дори бях започнала да си мисля, че в сравнение с префърцунените снимки, които моята гувернантка харесваше, някои от неговите бяха наистина интересни. Алфонс може и да беше смъртоносно копеле, но за разлика от един определен маг, който можех да назова, нещата, които той правеше, имаха смисъл. А аз наистина се бях уморила да си имам вземане-даване с хора, които не можех да разбера.
Бях прекарала последните няколко седмици, бродейки из света на Приткин, където се предполагаше, че принадлежа, чувствайки се така, сякаш посещавам някоя чужда страна, в която само половината от населението говореше езика. През повечето време нямах никаква представа какво се случваше и един или два пъти толкова много се обърках, че си помислих, че ще получа увреждане на мозъка. Не можех да спечеля играта — по дяволите, дори не можех да я играя — когато не разбирах правилата. Имах нужда да уравновеся нещата. Имах нужда от вампирите.
— Алфонс може и да е първокласно копеле, но той не е господар вампир първо ниво — напомних на Рейф. — Ако Мирча умре, той ще е в същото положение като теб, ще е принуден да се бори за позиция, в която и фамилия да попадне.
— Той няма нужда да се тревожи. Има толкова много, които с удоволствие ще приемат… неговите таланти… в своя арсенал.
— Да, но колко от тях според теб ще имат желанието той да стане вторият след тях? — Алфонс вероятно щеше да си извоюва своя ниша рано или късно, но никога нямаше отново да се издигне до позицията да бъде втори. Не и за векове, а може би и никога. А не мисля, че това щеше да хареса особено много на вампира, който познавах.
— Консулът забрани на всички да ти помагат — напомни ми Рейф.
— Алфонс никога не е бил особено добър в спазването на заповеди — отвърнах му аз. — Мисля, че ще рискува. — Ако трябваше да се обзаложа, щеше да е десет към едно. Аз бях най-добрият му шанс да се задържи на тази позиция, което ме правеше неговият нов най-добър приятел. Независимо какво казваше Консулът. — Имам нужда от Алфонс и от неговите най-луди главорези. Можеш ли да ми го доведеш?
— Мога да се свържа с него — каза Рейф. — Но дори и да се съгласи, не знам дали това ще е достатъчно скоро.
— Достатъчно скоро за какво? — попитах нетърпеливо. — Знам къде е Кодекса, Рейф. Просто имам нужда от помощ, за да го взема!
— Да, но Мирча… той се влошава. А ако загуби своите умения, дали противозаклинанието ще може да премахне щетите? Или завинаги ще остане така?
Въпреки че седяхме близо до фурните, той потръпна.