Преди да успея да си пробия път през тълпата, едно от съществата се покачи грациозно на върха на един сталагмит. Неговото ново положение заблещука от светлината, идваща отдолу, толкова блестяща, колкото тъмни бяха очите на съществото, докато то оглеждаше туристите с хищническо очакване. То забеляза прицелващия се актьор и нададе смразяващ писък, който проехтя из цялото лоби, привличайки погледите на всички.
— Хей, успокой се! — каза този със стрелата. — Иртак!
— Това не може да е Иртак! — каза другият. — Има очи.
Студена тръпка пролази надолу по гръбнака ми. Преди много време в казиното бяха нахлули специалните сили и бяха объркали случайните наблюдатели с опасни нарушители и се бяха отнесли с тях като с такива. В този случай аз и Приткин бяхме в центъра на събитията и едва не умряхме. Някак си не вярвах, че случайните туристи можеха да се справят толкова добре.
Промъкнах се между двама хобити и сграбчих лъка от ръката на актьора. Хвърлих го на един охранител, който се приближаваше от другата страна. Любовта на Казанова към печалбата щеше да убие всички ни.
— Не беше времето тези същества да са тук сред нормалните — изсъсках аз.
Бодигардът просто сви рамене, държейки лъка високо, далеч от обсега на побеснелия актьор.
— Никакви стрелкови оръжия вътре в казиното! — изрева той.
Младият мъж се намръщи.
— Нулева харизма, окей?
Обърнах се да намеря Чубака, който продължаваше да се пени.
— Вижте, госпожице, тук има амбулантни търговци, които няма къде да оставят нещата си! Какво се очаква от мен да им кажа?
Дори и Казанова да ми плащаше, то парите нямаше да са достатъчно, за да изтърпя всичко това. Прегърнах го през косматите му рамена.
— Виждаш ли онзи тип там? — попитах аз и посочих към Приткин. — Обикновено той се занимава с подобни проблеми. Само че той не обича много, много да се мотае наоколо, така че ще трябва да бъдеш малко по-настоятелен.
Високият, тъмният и мъхнатият посочиха към Приткин и изкрещяха нещо към половин дузината амбулантни търговци, които се мотаеха из вестибюла. Те се втурнаха към мага, а аз се върнах към работата си. Пет минути по-късно усетих една топла ръка върху рамото си.
— Това не беше много мило!
Кожата ми настръхна, сякаш някой бе духнал срещу нея.
— И откога ти пука? — просъсках аз. „Мило“ дори не беше в речника на Приткин.
— Това не е една от обикновените ми потребности — съгласи се той, като изглеждаше озадачен.
Аз не отговорих, а се съсредоточих върху тези, които сега се опитваха да свалят „иртака“ от местото му, като му подхвърляха сандвичи. Но повече се тревожех за това, че той още не се бе върнал на обичайното си место. Още по-притеснителен беше фактът, че очите му бяха фиксирани не върху подхвърляната храна, а върху югулариса на най-близкия човек.
— Можеш да контролираш тези неща, нали? — попитах нервно стоящия наблизо бодигард.
Той не отговори, но се премести няколко ярда по-близо до „елфите“, а лицето му бе толкова щастливо, колкото и моето. Да оставим някой да бъде изяден, не беше особено добре за имиджа ни. Той извади радиото си, като изглеждаше разтревожен.
— Може би имаме проблем — каза той на някого.
— Видях, че ме гледаш. — Думите бяха казани директно в ухото ми.
— Браво! — казах аз, когато сбирщината от елфи, тролове и магьосници започна да се трупа на мястото на представлението. По дяволите. Наистина се надявах скоро да се махна оттук.
Приткин стоеше толкова близо, че топлината от кожата му предизвика стичането на поточета от пот по гръбнака ми.
— Въпреки че разговорът ни ме забавлява — казах му саркастично — имам работа за вършене. Защо не отидеш да насочиш пистолета си към нещо?
Той не отговори, защото може би бе прекалено зает да оставя надолу по врата ми бавна, влажна следа. За един застинал миг просто не можех да помръдна. Винаги си бях мислила, че Приткин има някакъв вид алергия към контактите с хора. Той много рядко докосваше човек, освен ако не ме мъкнеше насам-натам като манекен, и никога не докосваше по този начин. Особено по този… очевиден начин.
Завъртях се и видях как усмивката му се разширява, а очите му станаха наситено зелени. Изражението върху лицето му беше странно — почти животинска сексуалност. А дрехите му бяха почти черни. Всичко това породи у мен лошо усещане и това беше преди той да се протегне и да ме придърпа към себе си.