Каквото и да исках да кажа, то бе заглушено от устните, които нежно покриха моите. Не бях подготвена, че той ще ме целуне, а още по-малко по този начин. Устата му бе гореща и изненадващо сладка, а лекото драскане на наболата му брада не би трябвало да бъде ни най-малко еротично, както беше. Езикът му леко засмука горната ми устна по начин, който си беше направо неприличен. Отблъснах го, като бях изключително объркана.
— Какво…?
— Не — каза той, накланяйки главата ми и целувайки ме.
Топлина изригна от ръката му, която почиваше върху врата ми, а палецът му леко галеше гърлото ми. Внезапен изблик на желание ме накара да забравя, че трябва да си държа устата затворена и езикът му заигра с моя. Приткин не бързаше, вкусвайки и изучавайки ме. Ръката му, която бе върху кръста ми на неутрална позиция, всъщност гореше.
Отдръпнах се назад, ядосана и объркана.
— Луд ли си?
Една от особеностите на заклинанието бе, че то ми причиняваше болка, ако се доближах до някой друг, освен Мирча. То бе особено злобно що се отнасяше до Приткин, превръщайки предупреждението, което обикновено ми отправяше в нещо толкова непоносимо, че сълзи потичаха от очите ми. Той не каза нищо, просто някак си ме върна на рецепцията, без да ме докосне. Нещо ставаше в казиното: можех да чуя викове и проблясъците на фотоапарат, както и група охранители, които се спуснаха натам с мрежа в ръка.
— Знам, че си говорила със Салех — прошепна той. — Какво ти каза?
Друг нечовешки писък прониза въздуха, този път идваше отгоре. Второто същество изглежда не хареса факта, че охраната се опитваше да плени неговия спътник. То откъсна върха на един от сталактитите, които бяха по пътя му, докато се отправяше към схватката, а върху нас отвсякъде се посипа дъжд от фалшиви скали. Но аз едва забелязах това, тъй като бях много по-загрижена относно тялото, което притискаше моето.
— Отговори ми.
Дръжката на меча се бе забила в ребрата ми осъзнах аз бегло и нещо… имаше нещо грешно в това. Къде беше ножницата на бедрото му? Или овехтелият кожен колан, който държеше всичките му оръжия и еликсири? И откога Приткин носеше одеколон?
Внезапно се паникьосах. Нищо от това нямаше смисъл. Беше абсурдно да стоя по средата на фоайето с Приткин, докато наоколо се изсипваше ада. Опитах се да го отблъсна с не по-голям успех, отколкото да поместя скала.
— Пусни ме!
Сила изпълни въздуха, карайки косъмчетата на ръката ми да настръхнат и тръпки пробягаха по кожата ми.
— Пусни ме! — казах аз, внезапно потъвайки в чифт кристално ясни очи. Устата му отново покри моята, яростна и обсебваща, без да се притеснява от това, че някой може да ни гледа, и нещо в нея накара света да се превърне в порив за чист глад. Ароматът му беше подлудяващ — нещо елегантно и скъпо и изцяло неочаквано, кожата му имаше аромат на мускус и необходимост измежду всичко това.
Той се отдръпна и аз се вгледах в лицето на непознат, върху което бе изписано хищническо изражение.
— Отговори ми.
Командата премина през мен с неустоима сила. Отворих уста, за да изрека някакъв необмислен отговор, когато ново количество пластмаса от тавана се стовари точно върху нас.
Задавих се от праха в устата ми, а Приткин въздъхна раздразнено.
— За място, изпълнено с инкубуси — каза той сухо — да се опиташ да прелъстиш някой тук е изненадващо трудно.
Аз се запрепъвах към друга група охранители, които нахлуха и докато се организираме, Приткин беше изчезнал.
— Знаеш, че не прощавам лесно, нали? — казах, докато се взирах във феята. Като че ли нямах достатъчно проблеми с това, че Приткин се бе побъркал, а сега и феята откачаше.
Франсоаз все още ровеше из оръжията, които Казанова беше натрупал в склада, който се намираше на най-долния етаж в Данте. Като имах предвид колко хора ме искаха мъртва, може би, се бях укрила на най-подходящото място. А и докато Радела продължаваше да крои заговори срещу нея, вероятно тук Франсоаз щеше да открие някои нещица, които да са й от полза.
Тя вдигна някакъв предмет и попита на френски:
— Какво е това?
— Това е Тейзър. Използва се за зашеметяване.
— Какво?
— Подобно на мълнията.
Обясних й с жестове и прозрението се появи в очите й.