Ръждивият Пинто, който полетя към маговете секунда по-късно, не успя да премине щитовете им, тъй като те обединиха усилията си, за да го отхвърлят. Той отлетя някъде настрани в нощта, завъртя се три пъти и се блъсна в най-близката кола, където експлодира. Повечето от маговете бяха добре, но бяха и сериозно вбесени. Един от тях обаче, който беше или по-млад, или недостатъчно добре обучен, бе загубил за секунда концентрация и заедно с това щита си. А секундата бе повече от достатъчна.
На господаря вампир не му беше необходимо да докосва човек, за да го пресуши и Мирча веднага се възползва от възможността да подкрепи този факт с действие. Мисля, че той се опитваше да сплаши останалите и те да побегнат, защото убийството определено не можеше да се нарече „чисто“. Той протегна ръка и мъжът се хвана за гърлото, кървави сълзи потекоха от очите му. Но вместо да потекат надолу по бузите му, те полетяха навън, прелетявайки разстоянието между нас до дланта на Мирча, където малките капки моментално бяха погълнати.
А след това не само очите му кървяха; изглеждаше така, сякаш всяка пора на лицето му се бе разкъсала и във въздуха потекоха кървави потоци подобно на дълга червена панделка. За няколко секунди мъжът се сбръчка, лицето му сега бе снежнобяло, а безкръвните му устни бяха оформили едно беззвучно ох. Той бе мъртъв, преди да докосне асфалта.
Ако целта бе сплашването, то то не проработи. Маговете се разпръснаха и предприеха атака поотделно. Те вероятно мислеха, че Мирча не може да следи едновременно и шестимата и докато той се справяше с един, другите щяха да го убият. Аз отчаяно се страхувах, че можеше и да са прави. Оживялото тяло се приближи и облак от стъклени фрагменти от избухналата кола се надигнаха от земята зад него, блещукащи на светлината подобно на смъртоносни диаманти. И сякаш това не бе достатъчно, а и група от горящи гуми се завъртя върху асфалта, наподобявайки ескадрон от НЛО срещу мрака.
След това не разбрах точно какво се случва, тъй като всичко стана едновременно — и повечето неща се случиха прекалено бързо, за да бъдат видени. Премигнах и следващият път, когато погледнах, един сегмент от оградата бе изскочил пред нас и служеше като щит срещу различните летящи предмети. Осъзнах защо тялото продължаваше да се движи дори и след смъртта, когато то се блъсна в преградата и цялото нещо се запали, изпускайки искри. Около неговия крак все още се огъваше жицата подобно на черна змия, съскаща и пращяща, разпръсквайки огън, смъртоносен както за вампирите, така и за хората. Но той не ни докосна и се отдалечи, танцувайки из паркинга подобно на полудяла кукла. Мирча изпрати сегмента срещу най-близкия маг и той удари щита му с лавина от искри. Те удържаха, уверявайки се, че горещият метал няма да докосне кожата му, но не успяха да предотвратят увиването на оградата около него подобно на одеяло. Брънките почти моментално започнаха да светят с нова, по-интензивна светлина, разтопявайки се в неговия щит подобно на начина, по който горещата вода потъваше в леда.
Другите магове бяха спрели поради някаква причина и аз не исках да чакам, за да разбера защо. Протегнах се за Мирча, като имах намерение да ни пренеса преди те да са подновили атаката си, дори и това да развалеше прикритието ми. Но протегнатата ми ръка срещна солидна стена от енергия, прогаряйки следа в тялото ми, която усетих като тежко слънчево изгаряне.
— Махай се оттук, Каси — каза Мирча, когато отдръпнах ръката си.
— Крайно време е — каза Били. — Пренеси и двамата далеч оттук.
— Нали трябва да го докосна, за да го направя — казах му подигравателно.
— Какво те спира?
Явно той не можеше да види бариерата по-добре, отколкото аз. Но тя бе там. Мирча нямаше щитове — той не бе маг, а вампирската магия не работеше по този начин. Бариерата беше чиста форма на енергия, обграждаща както него, така и маговете около него с енергийно поле, което ги бе затворило като в клетка. Но той също бе в капан. Не можеше да вдигне бариерата, без да ги освободи, а аз не можех да се приближа, докато той я поддържаше.
— Мирча ме спира! — просъсках аз.
— Касандра! Не мога да ги задържам цяла вечност! Една капка пот се стече надолу по бузата на Мирча.
— Трябва да тръгваш!
Преди да успея да отговоря, един от маговете се освободи, млад мъж с акне и разноцветни очи, едно зелено и едно синьо. Той се отдалечи от останалите, дрехите му пушеха, а кафявата му коса гореше. Но няколко прошепнати думи угасиха пламъците и когато се обърна, лицето му бе яростно и държеше нещо в ръка. Нещо горещо и бледо розово, с цвета на коноп между пръстите му.