Малката топка изглеждаше безобидно в ръката му, но аз бях била достатъчно дълго сред магове, за да знам истината. А Мирча не можеше да помръдне, не можеше да се защити, без да освободи и останалите и да причини още щети. Страх, силен и ужасяващ, пробяга надолу по гръбнака ми, а сърцето ми започна да бие в ушите ми, което нямаше смисъл, защото можех да усетя как кожата ми пращеше, когато кръвта се оцеждаше от лицето ми.
Малката топка падна на земята и се затъркаля, за да спре по средата на тревата, която беше поникнала в бетона. Магът падна на колене, гледайки ме с изненада. След това падна на една страна, все още стискайки уголемяващото се петно на гърдите му.
— Ти го застреля. — Били беше толкова изненадан, колкото и аз.
— Помислих си, че може да е забравил да вдигне отново щитовете си — казах глуповато.
Исках да седна. Вътрешностите ми трептяха, а ръката ми трепереше, тъй като бях стискала толкова силно пистолета. Но след това маговете направиха нещо, което изпрати Мирча в оградата, в резултат на което той за миг загуби концентрация. И в момента, в който това се случи, оживялото тяло прелетя през паркинга и се блъсна в него. Изпищях, защото знаех какво причинява огъня на незащитения вампир. След което започнах да стрелям напосоки, усещах болката, растяща в гърдите ми, подобно на нож. Но останалите магове бяха вдигнали щитовете си. Моите куршуми иззвъняваха, когато се удряха в щитовете, след което биваха погълнати. Те бяха убили Мирча, а аз дори не можех да ги нараня.
— Каси!
Обърнах се при гласа на Били и го видях как се рее пред Мирча, замъглен и неясен, подобно на двоен негатив.
Погледнах невярващо, когато Мирча повдигна глава. След това зяпнах буквално, тъй като той висеше по средата на оградата, ударен от синьо — бяла енергия и просто нямаше начин той да оцелее след това. Просто нямаше начин.
— Махни го оттук или той е пътник!
— Какво? — попитах глупаво и след това някой ме сграбчи изотзад. Пистолетът излетя от ръката ми, а една длан ме сграбчи за лицето, извивайки назад главата ми, от което ушите ми зазвъняха. Опитах се отчаяно да се пренеса, но аз бях разсеяна, а болката бе отчайващо силна и нищо не се получи.
— Хванах я! — извика един мъжки глас в ухото ми и с крайчеца на окото си забелязах как друга тъмна сянка се приближава към нас.
Но ръката около кръста ми не се разхлабваше независимо колко усилено се борех. Някой изпищя наблизо, ужасяващ, безнадежден звук, който допълнително ме разконцентрира.
Изритах с крак, колкото се може по-силно, и той срещна нещо меко. Някой изпсува и блед, сух мъж със сиви очи се появи пред мен. Той извади нож от палтото си и го размаха пред очите ми, докато не успях да го фокусирам. В момента, в който го направих, той го заби в китката ми.
Можех да усетя как се чупят малките кости, след което той го завъртя и ножът разкъса сухожилията, кръв се стече надолу по ръката ми, когато го измъкна и отново го размаха пред очите ми.
— Все още ли искаш да се биеш с нас?
За момент дори не можех да изкрещя — в дробовете ми нямаше достатъчно въздух. След това около китката ми се стегна нещо твърдо и хлъзгаво, точно над раната. И аз изпищях, което не звучеше много добре, не звучеше като мен, но болката изведнъж ме завладя изцяло и след това просто не можех да спра да крещя.
— Накарай я да млъкне! — каза някой и една ръка ме хвана за гърлото, прекъсвайки всички звуци, както и достъпа на въздух до дробовете ми. Отчаяно се опитах отново да се пренеса и за секунда си помислих, че ще успея. Точно както в пещерите можех да усетя времето като подобна на сироп, еластична маса, само че тя не успяваше да ме обгърне, както трябва.
Внезапно се ударих в земята, притихнала и с изцъклени очи и когато никой не ме сграбчи отново, се опитах да пропълзя настрани. Но ръцете ми бяха вързани със здрава пластмасова връзка, а аз не можех да понеса никаква тежест на счупената ми китка. Накрая свърших, търкаляйки се из нещо топло и лепкаво.
Погледнах надолу и видях диамантена пътека, прогорена в асфалта. Наоколо бяха разпръснати парчета от плат, които едва разпознах като остатъци от сини джинси и памучна блуза. Имаше бели парченца тук и там, които осейваха пътеката и нещо, което наподобяваше коса. Най-накрая разбрах какво гледам. Оградата. Мирча я беше увил около мага и тя бе прогорила щитовете му и после…