Той ме потупа по бузата и в този момент той не изглеждаше много по-стар от мен.
— Ще го направим, скъпа, ще го направим. Но все пак трябва да се договорим за плащането. Това не е нещо, което е готово. А за това, което искаш…
— Пратете сметката на лорд Мирча — каза Франсоаз, играейки си с един шал, който бе толкова странен, че по-скоро наподобяваше шал. Сепнах се леко.
— Какво? Не.
Нейното хубаво чело се намръщи.
— И защо?
— Аз не… това не е… това не е правилно — казах аз много внимателно, тъй като Августин слушаше.
— Мила, но ти си неговата любима, нали така?
— Не! Имам предвид не, не съм.
Бръчката се задълбочи, след което Франсоаз сви рамене, сякаш казваше, че може да разпознае отказа, още когато го види.
— Пратете сметката на Казанова — казах на Августин. Ако се оплачеше, щях да му кажа да си ги удържи от закъснелите ми чекове.
— Казанова — повтори Августин, с дяволско пламъче в очите. — Ти знаеш, че той очаква от мен всъщност да платя за щетите в конферентната стая, нали? Той се появи с тази безумна сметка тази сутрин.
— Тогава ти му представи друга в замяна. При това голяма. — Погледнах към купа на Франсоаз. — И прибави и тези.
Усмивката на Августин покри почти цялото му лице.
— Пепеляшке, вярвам, че ще отидеш на бала.
Тази вечер, след като приключи поредното ми пътуване до Ада, Франсоаз и аз се измъкнахме от Данте в един блестящ черен джип. Докато чаках да пристигне Алфонс и моето подкрепление, имаше да свърша някои неща и тя изяви желание да помогне. Никоя от нас нямаше кола, но аз успях да намеря превоз.
На табелата отпред на джипа се четеше 4U2DZYR. Той принадлежеше на Ранди, едно от момчетата на Казанова, което работеше в спа центъра. Той можеше да бъде перфектният калифорнийски плажен гларус със страхотния му тен, изрусена от слънцето коса и избелена усмивка, ако не беше акцентът му от Средния запад. Той бе обладан от инкубус, разбира се, но бе с перфектни обноски.
— Ама ти сериозно ли? — попита ме Ранди за трети път, когато спряхме на огромния паркинг на Уол Март. — Искаш да пазаруваш тук?
— Да, искам да пазарувам тук! — казах аз изнервено.
Имаше време, когато Уол Март бе свръхвъзможностите ми в сравнение с Гудуил или Армията на спасението. Но останах с убеждението, нямаше много от клиентите на Ранди, които да се чувстваха по същия начин. Той трябваше да попита една от сервитьорките за посоката.
Той паркира на най-близкото свободно място, гумите изсвистяха и спряхме сред пушек. Той ме погледна сериозно над очилата си Рей-Бан.
— Ако лорд Мирча узнае за това, аз нямам нищо общо. Просто съм следвал заповеди. Ако дамата на боса иска да посещава бедните…
— Звучиш така, сякаш отивам в някой стриптийз клуб или нещо подобно! — казах раздразнено, докато излизах навън. — И не съм гаджето на шефа!
— Окей.
Ранди помогна на Франсоаз да слезе, която се бе вкопчила в дръжката на задната седалка. Бях забравила да я попитам дали всъщност се бе качвала някога на кола и съдейки по широко отворените й очи и мъртвешко бялото й изражение, се обзалагах, че отговорът бе не.
— Никога не искам да правя това отново.
— Не съм толкова лош шофьор — каза Ранди, обиден.
— Да, такъв си — каза тя разгорещено.
— Е, колелата спряха да се въртят, сладурче — каза й той, обгръщайки с ръка кръста й. — Знаеш ли, че правя някои от най-добрите си работи на задната седалка. — Това беше съпроводено с голямо как-някой-може-да-си-мисли-че-не-съм-сладък ухилване. Което вероятно бе и единственото нещо, което го спаси.
Измъкнах огромния си списък за пазаруване от чантата си и го размахах преди Ранди да кажеше нещо друго.
— Може ли да тръгваме? Защото нямаме цял ден.
Осем деца плюс бебе, както бях открила, се нуждаеха от много неща, особено когато целият им гардероб буквално се състоеше само от дрехите на гърбовете им. И с изключение на няколкото тениски за туристите, Августин не се бе специализирал в шиене на дрехи за деца. Той предпочиташе клиентите му да са възрастни. И така стигнахме до списъка. Час по-късно се бях облегнала на един рафт с тениски, докато Франсоаз тероризираше различни ниско платени продавачки. Тя командваше не по-малко от четири наведнъж, които търчаха напред-назад, за да намерят подходящите размери. Тя изглеждаше малко не на място и носеше едно от творенията на Августин: дълга, черна рокля с шикозно яке, покрито с вестници. Надявах се никой да не забележи, че всички заглавия са днешни. Ранди седеше до една колона с огледала, наслаждавайки се на отражението на бицепса си.