— Свали си блузата — наредих му аз.
Той се обърна с полуозадачено, полуядосано изражение. Но за моя изненада не започна да спори и бързо остана гол до кръста. Завъртях го и видях това, което очаквах: една светла рисунка, със златни, сребърни и синьо-черни нюанси, която започваше от рамото му и се спускаше по цялата му страна.
Пръстите ми проследиха леко повдигнатите краища на фигурата, надолу по топлата му кожа и твърди мускули, докато спрях до колана на дънките му. Бях абсолютна глупачка, че не се бях сетила досега, особено след като бях забелязала част от нея, издълбана в кожата му. Приткин нямаше нужда да носи повече меч. Той вече имаше такъв с формата на магическа татуировка, която се превъплъщаваше в оръжието, което искаше.
— Мислиш да си направиш татуировка ли? — попита той, а гласът му бе някак си странно напрегнат.
Не отговорих. Той се бе подпрял с ръка на стената, което караше мускулите му да изпъкват, а гърбът му бе напрегнат. Имаше нещо хипнотизиращо в цялата тази заключена сила, обуздана толкова безмилостно, извиваща се покорно под ръцете ми.
Наблюдавах как два от пръстите ми се пъхнаха под разхлабения, разръфан колан на дънките му, все още проследяващи края на острието. Коприненият плат бе топъл от тялото му и разкриваше малката трапчинка на гърба му. Сега разбрах защо липсваше бельо в поръчките му за дрехи, докато проследявах меча в малката вдлъбнатина.
Приткин внезапно се обърна и ме хвана за кръста.
— Внимавай — каза той грубо — или си забравила, че проклятието ще го направи вместо теб?
А това бе друга мистерия. Нямаше предупреждаващ прилив на сила нито в бара, нито пък сега, както би трябвало да бъде. Приткин ме освободи и аз отново седнах, чувствайки се сгорещена и леко дезориентирана. Не можех да се накарам да спра да гледам гърдите му. Космите му бяха гъсти и тъмно златисти върху бицепсите му, но надолу постепенно изтъняваха, преди да изчезнат в дънките му. Те изглеждаха толкова нежни на фона на тези твърди мускули и по някакъв начин подканващи.
Преглътнах.
— Имаме проблем.
Приткин изсумтя.
— Само един?! Това ще си е цяло събитие.
Отпуснах се назад изтощена. Приткин не беше убиецът на Салех, не беше мъжът от бара, вероятно не бе и предател. Бях си върнала най-силния си съюзник, но също така имаше мистериозен двойник, който искаше да убива и да съблазнява. И определено се справяше и с двете.
Можех да видя различни цветове през затворените си клепачи, яркочервени, небесносини и нефритени, които се процеждаха през плътта. Но те внезапно бяха блокирани от тъмна сянка. Отворих очи и видях как Приткин се бе втренчил в мен от прекалено близко разстояние.
— Ти ще ми кажеш точно какво става — каза сърдито — и то веднага.
И просто така всички чувства от бара се втурнаха обратно в мен. Дори не си го и помисляй, казах си остро, когато ръката ми се протегна, за да докосне лицето му. Пръстите ми ме игнорираха, докосвайки нежна кожа и набола брада, обръщайки главата му под най-подходящия ъгъл за целувка. Може би така се проявяваше шизофренията, помислих си, докато тялото ми крещеше „давай“, а мозъкът ми заповядваше да остана мирна. Мозъкът ми загуби.
Преди да взема съзнателно решение, усетих как устните ми покриха неговите. Въпреки че подозирах, че той псува наум, явно тялото му не се подчиняваше на ума му повече, отколкото аз на моя. Мускулите под ръцете ми бяха твърди като стомана, но той не се отдръпна. След няколко сконфузени секунди той ме хвана отзад за тила и отвърна на целувката ми.
Оставих ръцете си да се заровят в косата му, която не се подчиняваше на гравитацията, но въпреки това бе мека и гъста, и гладка и бе страхотно да я усещам между пръстите си. Само че нямах много време затова, защото Приткин ме целуна така, както правеше и всичко друго, целеустремено и с такава сила, която ме остави без дъх. Целувката бе гореща, настоятелна и отчаяна, сякаш бе жадувал за нея и аз отворих уста и я поех, защото, Господи…
— Ти, копеле — казах задъхано, когато най-накрая се отделихме един от друг. — Знаех си, че мамиш!
Вкусът на кафе в устата му бе изключително богат и горчив.
— Госпожице Палмър…
— Лежа върху леглото ти. Току-що ме целуна безкрайно чувствено. Мисля си, че можеш да рискуваш да използваш първото ми име.