— Рискувах достатъчно — промърмори той.
Пръстите ми се впиха в яките мускули на раменете му. Кожата му бе гореща и леко влажна от жегата, което бе хипнотизиращо. Проследих нежно ръбовете на белезите върху рамото му, които бяха оставени от нещо с много остри нокти, но кожата на това място бе прекалено гладка и нежна. Той бе истинска загадка, Джон Приткин: мъж учен с мазоли по ръцете от оръжията и стари белези и дори повече тайни, отколкото имах аз.
Ръцете ми проследиха оформените му мускули по ръката му, преминавайки по твърдия му бицепс, надолу към копринената кожа в сгъвката на лакътя му. Не можех да преброя пътите, в които бях усещала леки проблясъци на енергия, когато сме били близо един до друг, но явно, че да го докосвам преднамерено беше очевидно много повече…
— Каси.
— Хм, значи сега го каза — казах замечтано. — Може би, трябва да почна да те наричам Джон.
— Това не е добра идея.
Гласът му бе напрегнат, но той не се отдръпна. Приех това за разрешение, измъкнах ръцете си от неговите и ги плъзнах по силния му гръб, усещайки кожата, толкова топла и гъвкава. Спрете, заповядах ядосано на ръцете си. Те ме игнорираха и започнаха да изследват гладките, очарователни извивки на гръбнака му. Те намериха разхлабения му колан, топлата кожа, напрегнатите му мускули и същата трапчинка, която ме бе запленила по-рано. Трябваше да погаля това място, поне за малко, но тогава очите на Приткин станаха тъмно нефритени.
— Никога не съм питала дали нямаш някой зъл близнак — казах бегло. — Имаш ли?
Той премигна.
— Какво?
Опитах се да му кажа, но явно не ми достигаше достатъчно кислород. Изглеждаше така, сякаш част от него се бе разтворила във въздуха и аз поглъщах частица от него с всяко мое вдишване. Зарових лицето си в космите на гърдите му, усещайки ги върху бузата си, гъсти и топли, а неговата възбуда се притискаше в бедрото ми.
Ръцете му удариха грубо по леглото, а лицето му се появи пред погледа му, изражението му бе по-скоро отчаяно, отколкото ядосано.
— Чуй ме! Има нещо грешно във всичко това. Какво имаше предвид относно тази работа с бара?
Гласът му ме заля, а думите му бяха замъглени и лишени от смисъл. Прокарах нокът по гърдите му към стегнатата кожа на стомаха му, а всяко мое движение бе придружено от изблик на сила.
Усетих шок, когато той се отдръпна от мен, студеният въздух от стаята се завихри между нас, точно там, където преди малко между нас имаше само огън. В същия момент светлината внезапно се засили, сякаш зад прозореца имаше прожектор. Тя изпълни стаята с толкова богати цветове, толкова интензивни, сякаш почти можех да ги чуя. Пурпурното в стъклописа блестеше толкова ярко, че се отдели от останалите цветове и избухна подобно на фойерверк в златно и червено. Цветовете се сляха над леглото в блещукащ облак от светлина, който имаше странно позната форма. Бях виждала нещо подобно и преди, но онова бе само бледо отражение на тази блещукаща златиста мъгла. — Цялата тази сила и то в толкова прекрасна опаковка. Наистина е неустоимо.
Изглеждаше така, сякаш гласът идваше директно от мъглата, шептейки до кожата ми подобно на лек бриз.
Главата на Приткин се вдигна внезапно, а истинска ярост разкривяваше чертите му.
— Знаех си!
— Какво е това?
И Приткин и гласът ме игнорираха. Или може би не го бях казала на глас; вече не бях сигурна. Всичко изглеждаше така, сякаш бях имала припадък: всички странни ъгли и нищо незначещи шарки, а кръвта бушуваше в ушите ми като буен поток.
— Няма да я получиш! — изръмжа Приткин.
Лек смях се понесе през стаята.
— Кой е казал нещо за мен?
Блестящият воал се спусна надолу върху мага, което направи кожата да му заблести така, сякаш бе покрита със светулки. Той изкрещя, нямаше друг начин да опиша това, и този писък приличаше на изгаряне. Това, което бе мускусна мъгла, се бе превърнало в пороен дъжд и аз се къпех в дъжда, по-точно в „него“. Внезапно в стаята стана толкова задушно, сякаш бяхме в тропиците през юли, тежка мараня, която сякаш се вливаше в порите ми. Устните му бяха върху моите, ръцете му бяха обгърнали така главата ми, че да може да поеме всеки мой дъх и ме притискаше надолу към леглото. А после устните му бяха навсякъде — по ключицата ми, по врата, вдлъбнатината между гърдите ми, по челюстта ми — и внезапно ме осени, че той не подбираше местата случайно. Това бяха местата, за които той мислеше и които бяха достатъчни, за да ме доведе до края.