Петима огромни гардове от охраната направиха крачка напред. Втурнах се да застана между тях и групата на Алфонс, която се състоеше от него, Сал и трима вампири, които си спомнях от Тони и един, който не познавах. Наистина не исках да бъда отговорна за една териториална война. Но Сал ме хвана за китката по-бързо, отколкото можех да мигна и ме издърпа от пътя.
— Остави ги да се оправят сега сами или по-късно ще стане още по-лошо — каза тя, докато двете групи се приближаваха една към друга. Алфонс вдигна един стоящ пепелник, който бе толкова голям, колкото един малък кош за боклук и го размаха като стик. Черният пясък, върху който бе изрисуван знака на Данте, се разлетя навсякъде преди пепелникът да удари Казанова в корема. Той полетя назад към Енио, като я събори от стола.
— Не ти ли пука, че ще се избият? — попитах, когато Енио скочи и се заозърта наоколо и хвърли слотмашината право към Алфонс. Сал ме дръпна няколко крачки назад до място, където имаше една малка пейка в близост до една изрисувана стъклена врата, която водеше към фоайето. Тя запали цигара, многобройните й пръстени улавяха светлината по-добре в сравнение с покритите с паяжини полилеи над нашите глави.
— Те са си поставили граници — каза тя, като вдигна рамене.
— Не за това ви доведох тук!
— Скъпа, това щеше да се случи рано или късно. По-добре да е сега, когато те все още имат нужда един от друг.
Казанова подскочи и се приземи върху гърба на Алфонс и започна да го души с една пластична корда.
— Не ми изглежда така, сякаш използват юмруци.
— Спокойно. Те няма да успеят да се убият един друг, при положение че животът на Мирча е заложен на карта. Това е просто един спор — остави ги да го преодолеят и след това ще говорим.
Очевидно Казанова бе взел кордата на Енио и сега тя си я искаше обратно. Или поне смятах, че това е причината, поради която тя го откъсна от гърба на Алфонс и го хвърли през стъклената врата. Сал поръча напитки на сервитьора, който бързаше да се отдръпне от пътя на битката.
Тя бе облечена страхотно. Белите й копринени панталони се увиваха около нея така, сякаш обичаха всеки инч от тялото й, а блузата й от ламе бе толкова красива, че бе много повече от риза. Нейната медено руса коса бе придърпана назад в конска опашка, а гримът й бе безупречен. Тя погледна смачканата ми тениска и джинси и косата ми, която приличаше на гнездо за плъхове.
— Трябва да се стегнеш момиче. Сега си с лорд Мирча — информира ме тя с благоговение.
Реших, че ще бъде грешка да се опитам да обясня връзката си с Мирча, тъй като дори не бях сигурна каква е.
— Е и?
— Ти представляваш фамилията. А това? — Един презрителен жест разкри пълната липса на шивашка елегантност в облеклото ми. — Това е абсолютно неуместно.
— Моля?
— Не можеш да се разхождаш наоколо и да изглеждаш по този начин — каза Сал отчетливо, сякаш си мислеше, че малко бавно загрявам. Нейният приятел, който се залюля върху един от полилеите, се пусна върху едно от момчетата на Казанова, който пък налагаше вампира, чието име не знаех.
— Честно казано, не ви очаквах тази нощ — казах аз в своя защита. — Без да споменавам и това, че съм под прикритие.
— Като каква? Някоя бездомница?
Трябваше да си спомня: Мирча бе един от малкото вампири, които не отдаваха такова значение на облеклото. Повечето вярваха в една стара поговорка, която казваше, че ако ги имаш, по-добре ги покажи и това ще си струва. Алфонс бе един ентусиаст, който си мислеше, че колкото повече се забърква в неприятности, толкова по-малко щеше да се набива на очи с облеклото си. Тази вечер той носеше безупречен костюм, който си бе ушил в Ню Йорк за три или четири хиляди долара и който можеше да накара всяка една рап звезда да ревнува. Може би поне трябваше да се среша, казах си аз най-накрая.
Казанова се появи отново, залитайки, от залата, сграбчи едно питие от подноса, който Сал бе сложила на края на дивана и го гаврътна, преди да прати подноса към врата на Алфонс. Алфонс се дръпна в последната минута и той щеше да удари Дейно, която обаче го хвана като фризби и го запрати обратно. Сал го хвана във въздуха и преди да го постави отново на дивана, сложи празната си чаша върху него.
— Имаш нужда от по-добър изглед — каза тя замислено.
— Какво?
— Личност.
Премигнах. Беше объркващо да чуеш думи като „личност“ да излизат от устата на Сал. Никога не я бях познавала особено добре, докато бяхме при Тони — в повечето случаи тя се мъкнеше все след Алфонс, облечена в нещо късо, стегнато и оскъдно и създавайки дяволско добро впечатление на глупава блондинка. Всъщност до тази секунда аз си мислех, че тя е глупава блондинка.