Выбрать главу

— Освен това този символ е един от най-старите защитни знаци в света, вероятно най-старият. Да не говорим колко често се среща. Ацтеките вярват, че в рая живее гигантско влечуго, което ще защитава Земята до края на вековете. Египтяните имат подобен мит. И двете култури вярват, че ако защитата на ороборусите се провали, времето на човека ще свърши.

— Ник? — Аз изчаках, докато той не вдигна поглед. Върху носа му имаше петно от прах. — Един раздразнен блондин, който има нужда от подстригване?

— Джон? О, ами той е някъде тук. — Той махна с едната ръка, а с другата отвори нова книга.

Аз я измъкнах от ръката му.

— Това ли изучаваш тук?

Тук имаше ужасно много книги, свързани с хобито на Ник и нито една, свързана с проклятието.

Той видя изражението ми и побърза да обясни.

— Не, не. Или по-скоро да, но това е свързано с нашето изследване.

— Така ли?

— Да, да. Виждаш ли това? — Той посочи към група символи, изобразени на заглавната страница, изрисувани със сребро и заобикалящи ороборуса. — Ephesia Grammata — каза той гордо, сякаш това обясняваше всичко.

— И това е?

— Извинявай. Ефезиански букви. Те се изобразяват за защита. Често си ги виждала върху амулети, свързани със символа на ороборуса. Говори се, че те са изписани от самия Соломон. — Той отгърна на една рисунка, където змията заобикаляше един мъж върху гърба на кон с дълго копие. — Това е той, който атакува злото — добави Ник, като посочи фигурата в центъра на кръга. — И отново се виждат ефезианските букви.

— Но какво са те?

Ник премигна за момент късогледо срещу мен през очилата си.

— Никога ли не си чувала за тях?

— Защо да те разпитвам, ако бях?

— Просто… те са известни. Дори за нормалните. — Той беше леко раздразнен от моето невежество. Скръстих ръце и се втренчих в него. — Говори се, че те са инкрустирани върху статуята на Артемида в Ефес, центърът на култа към нея в древността — обясни той. — Обикновено тя се асоциира със защитната магия и се счита, че тези думи са едни от най-могъщите voces magicae в света.

— Магически думи — преведох. — А какво значат?

— Ето това е проблемът. — Ник ме погледна гордо, сякаш най-накрая бях казала нещо умно. — Никой не знае.

— Какво имаш предвид с това „никой не знае“? Защо да се използват думи, ако не знаеш какво значат?

Ник сви рамене.

— Думите имат сила, а някои — повече от други.

— И досега никой не се е досетил за значението им?

— О, ние знаем какво значат отделните думи — каза той, като звучеше леко покровителствено. — Първата, askion, се превежда грубо като „този, който няма сянка“, вероятно се отнася за боговете. Проблемът е, че всяка дума е само мнемонична помощ, която засилва паметта относно целия ред текст.

— Само една дума ли е извън целия ред? Какво става с останалите?

— Ето това е важното. Заедно, целият текст оформя заклинание, което е прекалено важно, прекалено могъщо за когото и да е, за да се рискува да се изпише в своята цялост. — Той се ухили, върху обсипаното му с лунички лице проблеснаха големи бели зъби. — С изключение на един.

— Нека да отгатна. Кодексът съдържа пълното заклинание.

— Най-старата гатанка в цялата магия — каза Ник замечтано. — Тайната към абсолютната власт.

Започвах да разбирам защо кралят на тъмните феи искаше Кодекса толкова отчаяно.

— Звучи като нещо, което хората са искали да задържат.

— Същата стара история — каза Ник. — Група от жадни за власт лидери, вероятно от култа към Артемида, не са искали да рискуват да загубят това заклинание. Ето защо те си предавали един на друг цялото заклинание само устно. Но когато храмът изгорял изцяло през 356 г. пр.н.е., те всички загинали.

— И тъй като никой не го е бил записал…

— Никой не знае какво значи.

— Е, това е много глупаво.

— Точно така. Възможно е, то да е много практично. Понякога ти може да изгубиш повече от прекалената си предпазливост, отколкото да поемеш необходимия риск.

— Като да ми кажеш къде е Приткин? — попитах лежерно.

— Да, аз… — Ник спря, мръщейки се. — Ти ме изигра. — Той звучеше по-скоро изненадано, отколкото разстроено.

— Къде е той?

— Трябва да му дадеш малко време. Той…

— Доколкото си спомням, аз също бях атакувана. Трябва да говоря с него, Ник.