— Не очаквам да го правиш. Но очаквам да ми казваш истината.
— Не дойдохме тук, за да говорим.
Той вдигна меча и отново го тикна в ръцете ми.
Той можеше и да не иска да говори, но това определено бе в моя дневен ред. Но не можех да го принудя да ми каже истината. А в неговия случай не мислех, че да му припомня, че трябва да ми служи, щеше да има някаква полза. Вдигнах меча, като хванах с двете си ръце дръжката и си пожелах ударите да са насочени към гърба ми, тъй като това бе единственото място от тялото ми, което още не ме болеше.
— Искаш да се бием, добре — казах му. — Но ако докажа, че съм наполовина добра в това, ще трябва да ми отговориш на въпросите в замяна.
Приткин дори не си направи труда да отговори, а направо нападна. Отдръпнах се от пътя му преди острието да се стовари върху мен, а един капризен глас отекваше в ухото ми, чиито язвителни забележки ми бяха познати и почти успокояващи:
Нямаш силата, момиче, и никога няма да я притежаваш. Не се уповавай на нея! Ако няма нужда да блокираш, тогава недей. Опонентът ти може и да е по-силен от теб, но той не може да те нарани, ако те няма.
Секунда по-късно мечът ми бе насочен към югуларната вена на Приткин, изблъсквайки го назад.
Открих, че гледам в студени зелени очи, които внезапно бяха станали преценяващи. Изглежда напрежението между нас щеше да отвори цял процеп, без той да бе мръднал и мускул. Аз запазих подходящата дистанция, като отстъпих назад, което, тъй като мечовете ни бяха с еднаква дължина, беше достатъчно, за да мушкам, но за да нападна, щеше да ми е нужна повече от една голяма стъпка. Той бавно ме заобиколи, като движенията му бяха перфектни — не кръстосваше краката си, нито пък ми даваше някаква възможност да наруша баланса му. Никога преди не го бях виждала да се бие с меч, но изглежда и той бе взел някои уроци.
Имитирах движенията му, като в ушите ми звучеше мантрата на моята гувернантка Юджийн: бързина, темпо, баланс. Плъзгай краката си по пода, а не подскачай подобно на уплашен заек! Бях доста посредствена и бях започнала да се чудя дали някога ще стана по-добра в това. Но знаех основните неща, които трябваше да знам за мечовете. Докато растях, Юджийн и Рейф доста често се бяха дуелирали с мен, за да се убедят, че ще науча поне това. Юджийн бе оправдала уроците пред Тони с мотива, че те представляват повече упражнения, отколкото истинска битка. Беше излъгала.
Следи за промените в тежестта, спадането на раменете, лекото потрепване на мускулите, които предхождат атаката. И най-важното — не мисли! Не мисли за своя опонент, кой е или колко добре се бие и за това какво може да се случи. Ти не знаеш бъдещето! Бъди уверена, но не и самонадеяна. Остани отпусната, гъвкава и готова да действаш и реагираш.
Острието на Приткин се понесе надолу, след което внезапно промени посоката на удара си, като нападението му беше прекрасно балансирано. Всяка стена отрази неговото нападение — в празния въздух, защото този финт беше едно от любимите движения на Рейф и просто нямаше начин да се хвана на този трик. Той се съвзе почти мигновено, завъртайки се от едната страна на другата, което беше прекалено бързо, за да успея да се промъкна зад него.
Удари човека, не меча! Не мечът се опитва да те убие! И запомни по-високите опоненти имат и по-дълъг обхват, но те често оставят краката си незащитени. Не само главите и телата могат да бъдат мишени, момиче!
Направих едно стремително движение в спускаща се надолу дъга и ударих косо левия прасец на Приткин, докато той се измъкваше от обхвата ми. Съмнявах се, че едва ли го бях и натъртила, но с истински меч, вероятно щях да му пусна кръв.
Юджийн щеше да му е отрязала крака, но аз не притежавах нейните умения. Въпреки всичките й усилия, така и не можах да стана толкова добра. Но за разлика от Рейф, тя никога не ме щадеше. Ние се биехме с дървени мечове и ударите, които произлизаха от тях, боляха като ада. А тя нямаше никакви угризения да ме плесне по пищяла и гърба с плоската част на острието, ако не се стараех достатъчно. През годините, заедно с натъртванията, аз успях да усвоя основните умения, така че явно това време не беше тотално загубено.
Запомни, че трябва да дишаш. На нас не ни се налага, но за теб това е задължително, така че използвай го. Нападай, когато издишаш, това увеличава силата ти.
Страхотен съвет, но този трик очевидно се проваляше, тъй като това се оказа много по-трудно, отколкото си мислех. Париране, отстъпване, нападение, мушкане — аз се движех на автопилот, когато Приткин превключи на по-висока скорост. Явно беше решил, че времето за игра е изтекло. А аз едва бях осъзнала какво смята да направи. След минута уморените ми мускули започнаха да горят и болката се разпространи по ръцете и раменете ми и надолу по гръбнака. Пот се стичаше в очите ми, замъглявайки зрението ми, а в главата ми избухна изтощителна болка. А обутите в гуменки крака на Приткин дори не издаваха звук, докато се движеха по полирания под и по този начин не издаваха какво ще направи той в следващия момент. Докато огледалата го отразяваха почти като едно непрекъснато продължение на меча му и той сякаш се бе споил с мускулите и костите си, аз трябваше да се концентрирам просто, за да остана на краката си и да продължа боя.