Выбрать главу

Но логиката не може да се пребори с нарастващото ти безпокойство. Не можеш да си обясниш студа под лъжичката, но чувстваш, че има нещо ужасно нередно. Като се прибираш в хотелската стая, крачиш нервно напред-назад, мъчейки се да решиш какво да правиш по-нататък. Да се върнеш в Редууд Пойнт и да зададеш още въпроси на шерифа? Какви въпроси? Той ще реагира като Беки Хюс. „Предположения, господин Уайнбърг. Неубедителни.“

Тогава неочаквано те осенява една мисъл. Името, което срещна в регистрите! Доктор Джонатан Адамс. Лекарят, който е удостоверил не само твоето раждане, но и всички раждания в Редууд Пойнт. Въодушевлението ти разко спада. Било е толкова отдавна. Докторът навярно вече е починал. Пулсът ти отново се ускорява. Починал? Не е задължително. Саймън и Естър бяха живи допреди три седмици. Със свито от скръб гърло, започваш да разсъждаваш. „Доктор Адамс може да е бил на годините на Саймън и Естър. Има вероятност той…“

Но как да го откриеш? Клиниката в Редууд Пойнт е била затворена през четирийсетте. Доктор Адамс може да е отишъл къде ли не. Посягаш към телефона. Преди година беше нает да оспорваш иска за неизпълнение на служебните задължения, предявен срещу пристрастен към дрогата офталмолог, чиято небрежност бе довела до ослепяването на пациент. Тогава прекара часове наред в разговори с Американската медицинска асоциация. Отваряш телефонното си тефтерче, което винаги държиш в дипломатическото си куфарче, и звъниш в главното управление на АМА в чикаго. Доктор Джонатан Адамс? В дълбокия мъжки глас отсреща се долавя нетърпението на притежателя му да покаже своята експедитивност. Въпреки атмосферните смущения по линията чуваш как пръстите му чукат по клавишите на компютърната клавиатура.

— Доктор Джонатан Адамс? Няма… Чакайте, има Джонатан Адамс Младши. Акушер-гинеколог. Служебният му номер е…

Записваш го трескаво и със същата скорост го набираш на твоя телефон. Точно както адвокатите често искат техните синове и дъщери да станат адвокати, така и лекарите насърчават децата си да станат лекари и понякога кръщават синовете си на малкото си име. Този доктор може да не е син на мъжа, подписал акта ти за раждане, но ти трябва да се увериш в това. Акушер-гинеколози? Още един общ знаменател. Какъвто бащата, такъв и…?

Отсреща се обажда секретарка.

— Доктор Адамс, моля — казваш.

— В момента докторът е с пациентка. Може ли той да ви се обади?

— Непременно. Ето ви телефонния ми номер — диктуваш й го. — Но мисля, че ще иска да говори с мен сега. Просто му предайте, че се касае за баща му. Кажете му, че е относно клиниката в Редууд Пойнт.

В гласа на секретарката се долавя смущение:

— Но аз не мога да го безпокоя, когато преглежда пациентка.

— Направете го — настояваш ти. — Гарантирам, че ще разбере колко е спешно.

— Добре, ако сте…

— Сигурен? Да. Напълно.

— Изчакайте за момент, моля.

Трийсет секунди по-късно напрегнат мъжки глас казва:

— Доктор Адамс слуша. За какво става дума?

— Вече казах на секретарката ви. Предполагам, че ви е предала. Става дума за баща ви. За 1938 година. Свързано е с клиниката в Редууд Пойнт.

— Нямам нищо общо с… О, боже!

Чуваш как слушалката се затръшва и линията прекъсва. Оставяш телефона. И кимваш.

През напрегнатия следобед разследваш единствената ти друга следа, като се опитваш да откриеш какво е станало с Джун Енгъл — медицинската сестра, чието име фигурира на актовете за раждане от Редууд Пойнт. Ако не е починала, сега тя трябва да е пенсионерка. Но дори и в такива случаи много бивши сестри не прекъсват връзката със своята предишна професия, като продължават да членуват в професионални организации и се абонират за медицински издания. Обаче въпреки многобройните разговори, които провеждаш с различни асоциации, не откриваш никаква следа от Джун Енгъл.

Междувременно настъпва вечерта. Между разговорите си успял да поръчаш храна в стаята, ала задушената пъстърва остава недокосната, тъй като горчилката в устата ти е развалила апетита. От телефонни справки в Сан Франциско вземаш домашния телефон на доктор Адамс.

Отговаря ти отегчен женски глас:

— Той още е в… Не, изчакайте за минута. Струва ми се, че го чувам да се връща.