Пръстите ти стискат до побеляване слушалката.
Вече познатият ти напрегнат мъжки глас казва леко задъхано:
— Да, доктор Адамс слуша.
— Пак съм аз. Днес се обаждах в кабинета ви. За клиниката в Редууд Пойнт. Става дума за 1938 година.
— Ах ти, копеле…
— Не затваряйте този път, докторе. Единственото, което искам, е да отговорите на няколко мои въпроса и ще ви оставя на мира.
— Има закони срещу тормоза на гражданите.
— Повярвайте ми, знам всичко за закона. Практикувам в Чикаго.
— Значи нямате разрешително за Калифорния. Така че нямате право да ме безпокоите с…
— Докторе, защо заемате отбранителна позиция? Защо въпросите ми за тази клиника ви изнервят толкова?
— Не съм длъжен да говоря с вас.
— Но ако не говорите, ще изглежда, че криете нещо.
Чуваш как лекарят преглъща мъчително.
— А вие защо… Аз нямам нищо общо с тази клиника. Баща ми умря преди десет години. Не можете ли да оставите миналото на мира?
— Не и моето минало — натъртваш ти. — Вашият баща е подписал акта ми за раждане в Редууд Пойнт през 1938 година. Има неща, които искам да знам.
Докторът се колебае.
— Добре. Какви например?
— Осиновявания на черно. — Чувайки как докторът си поема дъх, продължаваш. — Мисля, че баща ви е попълнил грешна информация в моя акт за раждане. Смятам, че не е регистрирал името на биологичната ми майка, а вместо това е вписал имената на семейната двойка, която ме е осиновила. Ето защо няма засекретен акт за раждане с името на истинската ми майка. Осиновяването не е било узаконено, така че не е било необходимо актът ми за раждане да се завежда в архива на съда като засекретено досие.
— Господи! — възкликва лекарят.
— Прав ли съм?
— Откъде да знам, по дяволите? Бях дете, когато баща ми затвори клиниката и напусна Редууд Пойнт през четирийсетте. Ако сте били незаконно осиновен, това няма нищо общо с мен.
— Точно така. А баща ви е починал и не може да бъде даден под съд. Освен това статутът на щатските ограничения щеше да го предпази от съдебно преследване, а пък и това се е случило толкова отдавна, че кой ще го е грижа? Освен мен. Но моите въпроси май много ви изнервят, докторе? Това показва, че знаете нещо. Естествено вие не можете да бъдете обвинен за онова, което е извършил баща ви. Така че на кого ще навреди, ако ми кажете какво знаете?
Лекарят казва с предрезнял глас:
— На паметта на баща ми.
— А, да! — възкликваш ти. — Репутацията му. Вижте, аз нямам намерение да вдигам скандал и да съсипвам някого, бил той жив или мъртъв. Единственото, което искам, е истината. За мен. Коя е била майка ми? Имам ли някъде брат или сестра? Бил ли съм осиновен?
— Толкова много пари.
— Какво? — Стисваш още по-силно слушалката.
— Когато баща ми затвори клиниката и напусна Редууд Пойнт, имаше страшно много пари. Бях малко дете, но дори и аз знаех, че не може да е спечелил цяло състояние само от израждането на бебета в курорта. А там винаги имаше толкова много бебета. Спомням си, че всяка сутрин отиваше в Инкубатора. И после той изгоря. Баща ми закри клиниката, купи голяма къща в Сан Франциско и никога повече не упражни професията си.
— Инкубатора?
— Сградата, която е на билото на хълма над града. Голяма, с най-различни комини и фронтони.
— Във викториански стил?
— Да. Точно там отсядаха бременните жени.
Потръпваш. Имаш чувството, че в гърдите ти има лед.
— Баща ми винаги я наричаше Инкубатора. Спомням си, че се усмихваше, когато го казваше. Защо да го критикувам? — пита лекарят. — Единственото, което правеше, бе да изражда бебета. И го правеше добре. Ако някой му е плащал много пари, за да вписва фалшива информация в актовете за раждане, а аз дори не знам дали го е превел…
— Но подозирате.
— Да. Проклет да съм, но точно това подозирам — признава доктор Адамс. — Ала не мога да го докажа, пък и никога не го попитах. Би трябвало да се търси отговорност от двамата Гънтър! Те държаха Инкубатора! Както и да е, ако бебетата са попаднали на любящи родители и ако осиновителите най-накрая са се сдобили с така желаните деца, какво лошо има в това? Кой е пострадал? Нека оставим миналото на мира!
За момент ти е трудно да говориш.
— Благодаря ви, докторе. Ценя вашата откровеност. Имам само още един въпрос.
— Казвайте го. Искам да приключа с това.
— За тези Гънтър — хората, които са държали Инкубатора.
— Бяха семейство. Не си спомням малките им имена.
— Имате ли представа какво се е случило с тях?