Измъчван от терзания, изпиваш третото си питие.
— Погледни отново тази декларация! Жената се съгласява да даде за осиновяване две бебета. Ако съм бил осиновен, това означава, че някъде там имам сестра или брат. Близнак.
— Напълно чужд за теб. Джейкъб, да бъдеш брат или сестра е нещо повече от биологична връзка.
Стомахът ти се свива от отвращение, когато поглъщаш последната глътка от скоча си.
— Прочети по-внимателно декларацията! Виж най-отдолу документа! Името на жената.
— Мери Дънкан.
— Шотландка.
— Е, и? — пита Ребека.
— Да отида в синагогата? Помисли си. Някога да си чула шотландец да е… Може да се окаже, че не съм евреин по рождение.
Естествено увисналите бузи на чичо ти се изопват от смущение.
— Осиновен? Какво, по дяволите, те е накарало да мислиш…
Сядаш до него на дивана в хола му и обясняваш, показвайки му документите.
Сбръчканото му от възрастта чело се набръчква още повече. Той поклаща олисялата си глава.
— Съвпадение.
— Така твърди и жена ми.
— Тогава я послушай. Чуй ме, Джейкъб, ние с баща ти бяхме толкова близки, колкото могат да бъдат само двама братя. Нямахме тайни един от друг. Никой от нас никога не е предприемал нещо важно, без първо да се посъветва с другия. Когато Саймън — дано почива в мир — реши да се ожени за майка ти, го обсъди с мен доста преди да каже на родителите ни. Повярвай ми, ако той и Естър бяха планирали да осиновят дете, щяха да ми кажат.
Издишаш дълго сдържания въздух, иска ти се да му повярваш, но те измъчват съмнения.
— Тогава защо…? — Слепоочията ти пулсират.
— Кажи ми, Джейкъб.
— Добре, да предположим, че е съвпадение фактът, че тези документи бяха в личния сейф на родителите ми. Да допуснем, че те нямат нищо общо. Но защо? Доколкото знам, татко винаги е живял тук, в Чикаго. Никога преди не съм се замислял за това, но защо не съм роден тук, а в Калифорния?
Чичо ти се мъчи да се съсредоточи. Уморен от усилието, свива рамене.
— Беше толкова отдавна. Хиляда деветстотин… — Той се взира през очилата си в акта ти за раждане. — … трийсет и осма. Толкова много години! Трудно ми е да си спомня. — Млъква. — Баща ти и майка ти много искаха да имат деца. Това си спомням. Но колкото и да опитваха… Да, те бяха страшно обезкуражени. После един следобед той дойде сияещ в офиса ми. Каза да си тръгна по-рано. Имали сме повод за празнуване. Майка ти била бременна.
При мисълта за родителите ти и колко много ти липсват потръпваш от мъка. Въпреки че преглъщаш сълзите си, не можеш да се сдържиш да не кажеш:
— Това все още не обяснява защо съм роден в Калифорния.
— Ще стигна и до него. — Чичо ти потърква сбръчканата си брадичка. — Да, започнах от… Хиляда деветстотин трийсет и осма. Най-лошото на Депресията бе отминало, но времената още не бяха добри. Баща ти каза, че за бебето, което ще се роди, трябва да спечели повече пари. Смяташе, че Калифорния — Лос Анджелис — предлага по-добри възможности. Опитах се за го разубедя. „След една година — казах му — Чикаго ще излезе от задънената улица.“ Освен това щеше да му се наложи да получи разрешително, за да работи като адвокат в Калифорния. Но той настоя. И разбира се, аз се оказах прав. Чикаго скоро излезе от кризата. Нещо повече, стана така, че баща ти и майка ти, които не се интересуваха от Лос Анджелис, шест или седем месеца по-късно се върнаха тук, веднага след твоето раждане.
— Това все още не…
— Какво?
— Лос Анджелис не е Редууд Поинт — казваш ти. — Никога не съм чувал за това място. Какво са правили родителите ми там?
— О, това ли? — Чичо ти повдига редките си побелели вежди. — Няма никаква тайна. Редуут Поинт беше курорт на крайбрежието. През август в Лос Анджелис беше нетърпимо горещо. Тъй като наближаваше терминът на майка ти, баща ти реши да я заведе някъде, където да не я тормози горещината, близо до океана, където морският бриз щеше да й даде възможност да се чувства по-добре. Така че заминаха в нещо като ваканция и ти се роди там.
— Да — казваш ти. — Напълно логично. Нищо мистериозно. Освен… — Махваш с ръка към масичката за кафе. — Защо баща ми е запазил тази декларация за осиновяване?
Чичо ти вдига отчаяно ръце, нашарени със старчески петна.
— Добре. Предполагам, че е имал късмет да свърши някоя юридическа услуга, докато е бил в Редууд Поинт. За да може да плати престоя на майка ти в болницата и хонорара на лекаря. Когато се е върнал в Чикаго, може някои от служебните документи да са се смесили с личните му книжа. По една случайност всичко, свързано с Редуут Поинт, е било в един пакет.