Запозна ги с простия механизъм, посредством който по време на последните два от всеки осем метра всички зародиши едновременно се разклащат, за да свикнат с движението. Като им загатна за сериозността на така наречената „травма на преточването“, той изброи предпазните мерки, които се вземат, за да може чрез подходящо трениране на бутилираните зародиши това опасно сътресение да се сведе до минимум. Разказа им за тестовете за определяне на пола, които се извършват някъде около 200-ия метър. Обясни им системата на етикиране — Т за зародишите от мъжки пол, кръгче за зародишите от женски пол, а за онези, предназначени да останат безплодни — черна въпросителна на бял фон.
— Защото, естествено — продължи господин Фостър, — в повечето случаи плодовитостта е истинска напаст. Един плодоносен яйчник на хиляда и двеста — това би било напълно достатъчно за нашите цели. Ние обаче искаме да имаме добър избор. И естествено, трябва винаги да се подсигури огромен резерв за сигурност. Ето защо оставяме не по-малко от тридесет процента от женските зародиши да се развиват нормално. Другите получават доза мъжки полови хормони на всеки двадесет и четири метра до края на придвижването си по лентата. Ето и резултата: преточени са като безплодни — в структурно отношение са напълно нормални („с изключение на това — видя се принуден да признае той, — че у тях наистина се забелязва известна склонност към израстване на бради“), но са стерилни. Гарантирано стерилни. Което най-сетне ни извежда — продължи господин Фостър — от царството на чисто робското подражание на природата и ни въвежда в много по-интересния свят на човешката изобретателност.
Той потри ръце. Защото те, разбира се, не се задоволяваха само с фабрикуването на зародиши: това би могла да направи всяка крава.
— Освен това ние и предопределяме, и обучаваме. Ние преточваме нашите бебета като годни за обществен живот човешки същества: като алфи и епсилони, като бъдещи работници по канализацията или бъдещи…
Канеше се да каже „бъдещи вселенски контрольори“, но се поправи и каза „бъдещи директори по инкубацията“.
Д.И.О. прие комплимента с усмивка.
Минаваха край 320-ия метър на 11-та лента. Млад механик бета-минус работеше с отвертка и гаечен ключ по помпата за кръвозаместителя на една бутилка. Щом завинти леко гайките, бръмченето на електромотора стана малко по-плътно. Още мъничко, още съвсем мъничко… Последно завинтване, поглед към брояча за оборотите — и готово. После пристъпи две крачки напред по линията и започна същата процедура със следващата помпа.
— Намалява броя на оборотите в минута — обясни господин Фостър. — Така кръвозаместителят циркулира по-бавно и следователно преминава през белия дроб на по-дълги периоди и следователно подава на зародиша по-малко кислород. Нищо не може да поддържа зародиша умствено и физически недоразвит така, както недостигът от кислород. — Той отново потри ръце.
— Но защо искате да поддържате зародиша недоразвит? — попита един простодушен студент.
— Магаре! — обади се Директорът, като наруши продължителното мълчание. — Не ти ли е минавало през ум, че един зародиш епсилон трябва да има епсилонова околна среда, така както и епсилонова наследственост!
Очевидно това не му беше минавало през ум. Студентът се зачерви от срам.
— Колкото е по-нисша кастата — заобяснява господин Фостър, — толкова по-оскъден е подаваният кислород. Първият засегнат орган е мозъкът. След това скелетът. При седемдесет процента от необходимия кислород нормално се получават джуджета. А под седемдесет — безоки чудовища, които изобщо не ни влизат в работа — рече в заключение господин Фостър.
Докато ако можеха (тук гласът му стана уверен и пламенен) да открият метод за съкращаването на периода на съзряването — каква победа щеше да е това, какъв благодат за Обществото!
— Да вземем за пример коня.
Взеха за пример коня.
Конят достига зрелост на шест години, а слонът — на десет. Докато на тринадесет човекът все още не е полово зрял, а едва на двадесет завършва напълно растежът му. Оттук, разбира се, и този плод на забавеното развитие — човешкият ум.
— А при епсилоните — рече съвсем простичко господин Фостър — на нас не ни е потребен човешки ум.
Не беше потребен и не го развиваха. И макар че умът на епсилона съзряваше до десетгодишната му възраст, тялото му бе негодно за работа до осемнадесетата година. Колко дълги години, пропилени в безполезна незрелост. Ако физическото развитие можеше да се ускори до темпа на развитие, да кажем, като при кравата — каква огромна полза за Обществото!