— И после какво станало? — попитаха те. — Какви са били резултатите?
— Резултатите били ужасни — най-неочаквано се намеси в разговора нечий плътен гръден глас.
Те се огледаха. Настрани от групичката стоеше някакъв непознат — човек среден на ръст, чернокос, с гърбав нос, сочни алени устни и проницателни черни очи.
— Ужасни — повтори той.
Тъкмо в този момент Д.И.О. бе поседнал на една от стоманено-каучуковите скамейки, разпръснати така удобно из градината, но щом съзря непознатия, той скочи на крака и се втурна към него с разперени ръце — усмихнат до уши, възторжен.
— Господин Контрольор! Каква неочаквана радост! Момчета, можете ли да си представите? Това е Вселенският Контрольор, това е негово фордородие Мустафа Монд!
В четирите хиляди зали на Центъра четирите хиляди електрически часовника удариха едновременно четири. Безлични гласове затръбиха от високоговорителите.
— Край на главна дневна смяна. Застъпва втора дневна смяна. Край на главна дневна смяна…
В асансьора, на път за съблекалните, Хенри Фостър и помощник-завеждащият отдел „Предопределение“ обърнаха твърде многозначително гръб на Бърнард Маркс от отдел „Психология“ — отдръпнаха се настрани от неговата възмутителна репутация.
Лекото бръмчене и тракане на механизмите продължаваха да раздвижват пурпурния въздух в Зародишната банка. Смените можеха да идват и да си отиват, едно лице с цвят като на болен от вълчанка отстъпваше място на друго, величествено и безотказно конвейерите пъплеха напред със своя товар от бъдещи мъже и жени.
Линайна Краун се отправи с отривиста стъпка към вратата.
Негово фордородие Мустафа Монд! Очите на поздравяващите го студенти едва не изскочиха от орбитите. Мустафа Монд! Постоянният Контрольор за Западна Европа! Единият от десетте Вселенски Контрольори! Единият от десетте… а седна на скамейката редом с Д.И.О. и щеше да остане, да остане, да, и всъщност да поговори с тях… направо от извора. Направо от устата на самия Форд!
Две дечица с тен на варени скариди изникнаха от близкия храсталак, втренчиха се в тях за миг с ококорените си от удивление очи и се върнаха към забавленията си сред листака.
— Всички вие помните — заговори Контрольорът с мощния си гръден глас, — всички вие помните, предполагам, онази красива крилата мисъл на Нашия Форд: „Историята — това са празни приказки.“ Историята — повтори той — това са празни приказки.
Той махна с ръка и сякаш с леко бръсване на невидима метличка от пера избърса малко прах, а този прах бе древноиндийският град Харапа и халдейският Ур в древна Месопотамия; малко паяжина, а тя бе Тива и Вавилон, и критянският Кнос, и гръцката Микена. Бръс-бръс — и къде отиде Одисей, къде отиде Йов, къде отидоха Юпитер и божественият индийски мъдрец Готма, къде отиде Исус? Бръс — и всички тези прашинки от антична пепел, наричани Атина, Рим, Ерусалим и древен Китай — изчезнаха до една. Бръс — и мястото, където се намираше Италия, остана празно. Бръс — катедралите, бръс-бръс — „Крал Лир“ и „Мислите“ на Паскал. Бръс — оратория, бръс — реквием, бръс — симфония, бръс — …
— Ще ходиш ли на емоцино тази вечер, Хенри? — попита помощник-главният предопределител. — Чух, че премиерният емоцилм в „Алхамбра“ бил първокласна работа. Казват, че имало някаква любовна сцена върху меча кожа, която била великолепна. Откроявало се всяко косъмче на мечката. Изумителни осезателни ефекти.
— Именно поради тази причина не ви се преподава история — говореше Контрольорът. — Но сега дойде времето…
Д.И.О. му отправи разтревожен поглед. Носеха се разни странни слухове за стари забранени книги, скрити в сейфа в кабинета на Контрольора. Библии, поезия, Форд знае какво.
Мустафа Монд срещна неспокойния му поглед и ъгълчетата на алените му устни се присвиха иронично.
— Всичко е наред, Директоре — рече той с лек присмех. — Няма да ги покварявам.
Д.И.О. бе дълбоко смутен.
Презираните се стараят да си придадат презрителен вид. Усмивката по лицето на Бърнард Маркс бе надменна. Всяко косъмче на мечката, как ли не!
— На всяка цена ще отида — рече Хенри Фостър.
Мустафа Монд се наведе напред и размаха пръст към студентите.
— Само се опитайте да проумеете — каза той и от тона му ти прониза някаква особена, остра тръпка под лъжичката. — Опитайте се да проумеете какво е означавало да имаш майка, която ражда бебетата си живи.