Колкото и да ни се внушава, че „благоденствието“ в тоталната си затворена рамка при тези обстоятелства може да донесе на човека мечтаното щастие, тема на „Прекрасният нов свят“ е не толкова напредъкът на науката, а неговото въздействие върху обикновения човешки индивид. Науката и развитието на технологията — иска да внуши Хъксли — трябва да бъдат използувани така, сякаш, или тъкмо защото са създадени за човека, а не сякаш човекът е създаден за тях и е длъжен да се приспособи и да им стане роб. Подобно на Замятин в „Ние“ Хъксли предупреждава докъде би могла да доведе науката в самоцелното си и безконтролно развитие при условията на една глобална свръхдържава, сляпо подчинена на технократичното общество, откъснала се от всякакви нравствени и духовни начала (ония, които винаги са били нейните естествени стимули), държава, в която е настъпила конвергенция на социалните системи и на пръв поглед са унищожени всякакви идеологически и политически различия.
Днес, в условията на един уравновесяващ се и по-стабилен, по-спокоен и най-вече по-мъдър и разумен свят, може би ще трябва да приемем „Прекрасният нов свят“ на Хъксли с неговото послание от предупреждения и мрачни антиутопични прогнози като портрет на един ужасен и безнадеждно остарял свят.
Утопиите изглеждат много по-осъществими, отколкото се смяташе някога. Сега ние сме изправени пред друг тревожен въпрос. Как да избегнем окончателното им осъществяване?<…>
Утопиите са осъществими. <…> Животът крачи към утопиите. И може би започва нов век, когато интелигенцията и образованите хора ще мечтаят за средства, чрез които да избегнат утопиите и да се върнат към едно неутопично общество, не така съвършено, но по-свободно.
Предговор
Хроничното угризение на съвестта, както единодушно твърдят всички преподаватели по етика, е твърде нежелателно чувство. Ако сте се държали неприлично, разкайте се, доколкото е възможно, поправете стореното и си поставете задачата друг път да се държите по-прилично. В никакъв случай не изпадайте в униние заради провинението си. Да се отъркаляте в тинята не е най-добрият начин да се очистите.
Изкуството също има своя нравственост и много от принципите на тази нравственост са същите или най-малкото са сходни с принципите на обикновената етика. Угризението на съвестта по отношение на нашето посредствено изкуство например е толкова нежелателно, колкото е и по отношение на нашето неприлично поведение. Посредствеността трябва да бъде издирвана, разобличавана и по възможност избягвана в бъдеще. Да мъдрува човек върху литературни слабости отпреди двадесет години, да се мъчи да доведе някоя недоизпипана творба до съвършенството, липсвало й при първоначалното й сътворяване, да прекара зрелите си години в опити да оправя художествените грехове, извършени и оставени от онази различна личност, която е бил на младини — всичко това, естествено, е безполезно и безсмислено. Именно поради тази причина това ново издание на „Прекрасният нов свят“ не се различава от старото. Неговите недостатъци на художествено произведение са значителни, ала за да ги отстраня, ще се наложи наново да напиша книгата — но в процеса на пренаписването й, вече като по-зрял и по друг човек, сигурно ще трябва да се отърва не само от някои нейни недостатъци, но и от онези достойнства, които тя притежава в първоначалния си вид. И така, борейки се с изкушението да се отдам изцяло на артистично разкаяние, предпочитам да не променям нито хубавото, нито лошото, а да помисля за нещо друго.
1
Цитатът е на известния руски религиозен философ Николай Александрович Бердяев (1874–1948) от сборника статии „Новото средновековие“ (Берлин, 1924, раздел „Демокрация, социализъм и теокрация“). — Бел. NomaD.