Нашият Форд — или Нашият Фройд, както по някаква загадъчна причина сам се е наричал, когато разисквал психологически въпроси, — Нашият Фройд е бил първият, който е разкрил ужасните опасности на семейния живот. Светът бил пълен с бащи — следователно пълен и с нещастия, бил пълен с майки — следователно пълен и с всякакви перверзии — от садизъм до целомъдрие: бил пълен с братя, сестри, чичовци и лели — следователно и с безумие и самоубийства.
— И все пак сред диваците на остров Самоа и на някои други острови край бреговете на Нова Гвинея…
Тропическото слънце облива като затоплен мед голите тела на смесената група от деца, натъркаляли се безразборно прегърнати сред цветовете на хибискуса. Всяка една от покритите с палмови листа двадесетина къщички би могла да им бъде дом. Според схващанията в Тробриандските острови зачеването било дело на прародителски духове — там никой не бил и чувал за бащи.
— Противоположностите — продължи Контрольорът — се привличат. Поради основателната причина, че е било предназначено да се привличат.
— Д-р Уелс твърди, че една тримесечна симулирана бременност сега ще е от огромно значение за здравето ми през следващите три-четири години.
— Е, надявам се да излезе прав — рече Линайна. — Ама, Фани, сериозно ли ми говориш, че през следващите три месеца не бива да…
— О, не, скъпа. Само една-две седмици — не повече. Довечера ще бъда в клуба — ще играя музикален бридж. А ти сигурно ще излизаш?
Линайна кимна.
— С кого?
— С Хенри Фостър.
— Пак ли? — По милото, кръгло като месечника лице на Фани се изписа нещо средно между огорчение и неодобрително учудване. — Да не искаш да ми кажеш, че все още излизаш с Хенри Фостър?
Майки и бащи, братя и сестри. Но освен тях имало и съпрузи, и съпруги, и любовници. Имало е и еднобрачие, и любовен роман.
— Въпреки че тези думи сигурно нищо не ви говорят — рече Мустафа Монд.
Те поклатиха глави.
Семейство, еднобрачие, любовен роман. Навсякъде изключителност, навсякъде съсредоточаване на интересите и насочване на порив и енергия по тесен улей.
— Но всеки принадлежи на всички останали — рече в заключение той, като издекламира хипнопедичната поговорка.
Студентите закимаха в знак на категорично съгласие с това твърдение, което, повтаряно повече от шестдесет и две хиляди пъти в мрака, ги бе накарало да го приемат не просто като истина, а като аксиома, очевидна и абсолютно неоспорима.
— Но в края на краищата — възрази Линайна — аз съм с Хенри само от около четири месеца.
— Само от четири месеца! Прекрасно! И отгоре на това — продължи Фани, като размахваше обвинително пръст — през цялото това време не е имало друг освен Хенри. Нали така?
Линайна поруменя, но погледът и тонът й си останаха все така дръзки.
— Не, не е имало друг — отвърна тя почти грубо. — И изобщо не виждам защо е трябвало да има и друг.
— Ооо, тя дори не виждала защо е трябвало да има и друг — повтори Фани, сякаш говореше на някакъв невидим слушател, застанал зад лявото рамо на Линайна. После добави с внезапно променен тон: — Шегата настрана, наистина си мисля, че трябва да внимаваш. Ужасно непристойно е да бъдеш все с един и същ мъж. Ако беше четиридесет или тридесет и пет годишна, не би било толкова страшно. Но на твоята възраст, Линайна! Не, тази наистина няма да я бъде! А и много добре знаеш колко рязко се противопоставя Д.И.О. на всичко прекомерно задълбочено или продължително. Четири месеца с Хенри Фостър, без да си имала нито един друг мъж — о, ако Д.И.О. узнае, така ще се разгневи…
— Представете си вода под налягане в тръба.
Представиха си я.
— Пробивам я на едно място — продължи Контрольорът. — Каква струя, а!
Той я проби още на двадесет места. Избликнаха двадесет тънички фонтанчета.
— Рожбичката ми. Бебчето ми…!
— Майко! — Лудостта е заразителна.
— Любима, единствена моя, съкровище мое, съкровище…
Майка, еднобрачие, любовен роман. Високо шурти фонтанът, плиска се и пени буйната струя. Поривът има един-единствен отдушник. Любима! Рожбичката ми! Нищо чудно, че тези нещастни предшественици на съвременните хора са били смахнати и порочни, и жалки. Техният свят не им е позволявал да живеят спокойно, не им е позволявал да бъдат нормални, добродетелни и щастливи. Заради майките и любовниците, заради забраните, на които са били обучени да се подчиняват, заради изкушенията и самотните угризения на съвестта, заради болестите и безкрайното отчуждаващо страдание, заради несигурността и бедността те били принудени да изпитват силни вълнения. А как при тези силни вълнения (които се усилвали още повече в самотата, в безнадеждната изолация на индивида) са могли те да бъдат устойчиви?