— Не е нужно да го зарязваш, естествено. Просто от време на време се взаимообладавай и с някой друг. Той си има и други момичета, нали?
Линайна потвърди.
— Естествено, че ще си има. Убедена съм, че Хенри Фостър е наистина благороден и порядъчен човек — винаги благоразумен. А освен това трябва да помислиш и за Директора. Знаеш колко педантично държи той за…
Линайна кимна с глава и рече:
— Днес — той ме потупа отзад.
— Ето, виждаш ли! — Фани ликуваше. — Това показва за какво държи той. За най-строго традиционно поведение.
— Устойчивост — рече Контрольорът — и пак устойчивост. Без обществена устойчивост не може да има цивилизация. Без лична устойчивост не може да има обществена устойчивост. — Гласът му гърмеше като тръба. Като го слушаха, студентите се чувствуваха по-значими, по-въодушевени.
Машината се върти, върти се и трябва да продължава да се върти — непрекъснато. Спирането й би означавало смърт. Един милиард пъплеха по земната кора. Колелата се завъртяха. След сто и петдесет години хората бяха вече два милиарда. Спрете всички колела. След сто и петдесет седмици хората ще са отново само един милиард — на хиляда места хиляда пъти по хиляда мъже и жени ще са умрели от глад.
Колелата трябва да се въртят равномерно, но не могат да се въртят сами. Трябва да има хора, които да ги обслужват, хора устойчиви като колелата на своите оси, здравомислещи хора, хора покорни и винаги доволни.
А онези, които скимтят: рожбичката ми, майчицата ми, единствена моя любима; които хленчат: съгреших, ужасни мой боже; които пищят от болка, стенат от треска, оплакват старостта и бедността си — как могат те да обслужват колелата? А щом не могат да обслужват колелата… Трудно ще могат да се погребат или изгорят труповете на хиляда хиляди мъже и жени на хиляда места.
— А в края на краищата — гласът на Фани звучеше увещаващо — да не би да има нещо мъчително или противно в това да се взаимообладаваш с още един-двама освен Хенри? И като се има предвид, че ти трябва да бъдеш малко по-свободна във връзките си с мъжете…
— Устойчивост — подчерта Контрольорът — и пак устойчивост. Първа и последна необходимост. Устойчивост. Благодарение на нея имаме всичко това.
Той махна с ръка и посочи към градината, към огромните сгради на Центъра за обучение и към голите дечица, които се криеха из гъсталака или тичаха по тревните площи.
Линайна поклати глава.
— Напоследък — рече замислено тя — като че ли нямам желание да съм прекалено свободна във връзките си. Понякога човек изпада в такова настроение. Не ти ли се е случвало и на теб, Фани?
Фани й кимна със съчувствие и разбиране.
— Но човек трябва да се постарае — рече тя нравоучително — и трябва да спазва правилата. В края на краищата нали всеки принадлежи на всички останали.
— Да, всеки принадлежи на всички останали — повтори Линайна бавно и като въздъхна, помълча малко; после взе ръката на Фани и лекичко я стисна. — Напълно си права, Фани. Както винаги. Ще се постарая.
Задържаният от бариерата порив бликва отведнъж и пороят е чувство, пороят е страст, пороят е дори лудост: зависи от силата на струята, от височината и якостта на бариерата. А няма ли бариера, пороят се стича равномерно и по определените канали се влива в спокойното благополучие. (Зародишът е гладен и ден след ден помпата на кръвозаместителя прави безотказно своите осемстотин оборота в минута.) Преточеното бебе заплаква и на часа се появява сестра с бутилка външен секрет. Чувството се спотайва именно в този промеждутък от време между желанието и неговото осъществяване. Да се съкрати този промеждутък, да се разрушат всички тези стари, непотребни бариери.
— Вие сте момчета с късмет! — рече Контрольорът. — За вас бяха положени всички усилия, за да се направи животът ви в емоционално отношение лек, за да ви предпазим, доколкото е възможно, от всякакви чувства.
— Щом Форд е в таратайката си — промълви Д.И.О., — целият свят е честит!
— Линайна Краун ли? — повтори Хенри Фостър въпроса на помощник-главния предопределител, като вдигаше ципа на панталоните си. — О, тя е великолепно момиче. Превъзходно пневматична. Учудвам се, че още не си бил с нея.