— И аз не мога да си обясня как се е получило това — рече помощник-главният предопределител. — Естествено, че ще я обладая. При първа възможност.
Застанал от другата страна на пътечката между гардеробчетата в съблекалнята, Бърнард Маркс дочу разговора им и пребледня.
— А и да си призная истината — каза Линайна, — вече започва да ми поомръзва да съм всеки ден само с Хенри. — Тя си обу левия чорап. — Познаваш ли Бърнард Маркс? — попита тя с тон, чието прекалено равнодушие бе очевидно преднамерено.
Фани се слиса.
— Нямаш предвид…
— А защо не? Бърнард е алфа-плюс. Освен това той ме покани да отида с него в един от Резерватите за диваци. Винаги ми се е искало да посетя някой Резерват за диваци.
— При тази репутация на Бърнард?
— Какво ме е грижа за репутацията му?
— Говори се, че не обича голф с препятствия.
— Говори се, говори се — взе да я имитира подигравателно Линайна.
— И освен това той прекарва повечето от времето си в уединение — сам. — В гласа на Фани се долавяше ужас.
— Е, когато е с мен, няма да е вече сам. И във всеки случай, защо хората са така отвратително настроени към него? Според мен той е много приятен. — Тя се усмихна мислено — колко нелепо срамежливо се бе държал той! Почти уплашено — сякаш тя беше Вселенски Контрольор, а той — пилот гама-минус.
— Да разгледаме например вашите собствени влечения — каза Мустафа Монд. — Сблъсквал ли се е някога някой от вас с непреодолимо препятствие?
В отговор на този въпрос настъпи мълчание.
— Бил ли е някой от вас принуден да преживее продължителен промеждутък от време между осъзнаването на някакво желание и осъществяването му?
— Ами… — започна едно от момчетата, но се поколеба.
— Говорете — подкани го Д.И.О. — Не карайте негово фордородие да чака.
— Веднъж ми се наложи да изчакам почти четири седмици, докато момичето, което желаех, ми разреши да го обладая.
— И в резултат на това изпитахте силно чувство?
— Ужасно!
— Точно така, ужасно — каза Контрольорът. — Нашите предци са били толкова глупави и недалновидни, че когато първите реформатори дошли и им предложили да ги избавят от тези ужасни чувства, те не пожелали да имат никакво вземане-даване с тях!
„Да говорят за нея като за мръвка месо — скърцаше със зъби Бърнард. — Тук я обладали, там я обладали. Сякаш е овца. Да я унижават до такава степен. Тя ми обеща, че ще си помисли, каза, че ще ми даде отговор до края на тази седмица. О, Форд, Форд, Форд!“ Искаше му се да отиде при тях и да ги цапардоса по мутрите — силно, и пак, и пак.
— Да, наистина те съветвам да я опиташ — казваше Хенри Фостър.
— Да вземем ектогенезата. Пфицнер и Кавагучи разработили цялата методика. Но пожелали ли са правителствата да й обърнат внимание? Не. Съществувало е нещо, наричано християнство. И жените били принудени да продължават да раждат бебетата си.
— Толкова е грозен! — рече Фани.
— Аз пък харесвам външността му.
— И после, толкова е дребен — Фани сбърчи носле: ниският ръст бе една ужасна, присъща за нисшите касти черта.
— Според мен ръстът му е направо очарователен — каза Линайна. — Човек изпитва желание да го погали. Нали разбираш. Като котенце.
Фани беше потресена.
— Разправят, че още когато бил в бутилката, е била допусната грешка — помислили го за гама и му сипали алкохол в кръвозаместителя. Затова е такъв дребосък.
— Каква глупост! — Линайна бе възмутена.
— Преподаването по време на сън всъщност било забранено в Англия. Съществувало е нещо, наречено либерализъм. Парламентът, ако това понятие ви говори нещо, приел закон срещу този метод на преподаване. Протоколите са запазени. Речи за свободата по този въпрос. Свободата да си неспособен и жалък. Свободата да си различен и непригоден.
— Но, скъпи ми приятелю, аз ти я отстъпвам от сърце, уверявам те, от сърце. — Хенри Фостър потупа помощник-главния предопределител по рамото. — В края на краищата нали всеки принадлежи на всички останали.
„Сто повторения по три нощи седмично в продължение на четири години — помисли си Бърнард Маркс, който бе специалист по хипнопедия. — Или шестдесет и две хиляди и четиристотин повторения създават една истина. Идиоти!“