— Или например кастовата система. Непрекъснато предлагана и непрекъснато отхвърляна. Съществувало е нещо, наричано демокрация. Сякаш хората са били равни не само като физикохимия!
— И така, мога само да кажа, че ще приема поканата му.
Бърнард ги ненавиждаше, ненавиждаше ги. Но те бяха двама, бяха едри, бяха силни.
— Деветгодишната война започнала през 141 г. С.Н.Ф.
— Дори и да е вярно това за алкохола в кръвозаместителя му.
— Фосген, хлорпикрин, етилов йодацетат, дифенилцианарсин, трихлорметил, хлороформат, иприт. Да не говорим за циановодородната киселина.
— На което аз просто не вярвам — рече в заключение Линайна.
— Тътенът от четиринадесет хиляди самолета, летящи в разгънат строй. Но по „Курфюрстендам“ в Берлин и в Осмия район на Париж експлозията на антраксовите бомби едва ли е вдигнала по-голям шум, отколкото гръмването на книжна кесия.
— Защото наистина искам да посетя някой Резерват за диваци.
— CH3C6H2(NO2)3 + Hg(CNO)2 = е, какво прави това? Огромна яма в земята, купчина мазилка, парчета плът и слуз, крак все още обут в ботуша, който излита във въздуха и тупва на земята, пльос, точно посред мушкатата — огненочервените мушката, какво великолепно зрелище е предложило онова лято!
— Ти си твърдоглава, Линайна, вдигам ръце от теб.
— Руският метод за заразяване на водоизточниците бе изключително умно измислен.
Обърнали си взаимно гръб, Фани и Линайна продължиха да се обличат мълчешком.
— Деветгодишната война, Великият икономически крах. Трябваше да се избира между Вселенския надзор и разрухата. Между устойчивостта и…
— И Фани Краун е приятно момиче — рече помощник-главният предопределител.
В яслите завърши урокът по Елементарно класово съзнание — гласовете приспособяваха бъдещото търсене към бъдещото предлагане на промишлени изделия: „О, как обичам да летя!“ — шепнеха те. „О, как обичам да летя, о, как обичам нови дрехи! О, как обичам…“
— Антраксът — сибирската язва, разбира се, видял сметката на либерализма, но все едно, нещата не могат да се вършат насила.
— Но в никакъв случай не е пневматична колкото Линайна. Не, в никакъв случай.
— А старите дрехи са отвратителни — продължаваше неуморният шепот. — Ние винаги изхвърляме старите дрехи. По-добре хвърли, но не кърпи; по-добре хвърли, но не кърпи; по-добре…
— Работата на правителството е да седи, не да удря. Управлява се с ум и със задни части, но никога с юмруци. Превръщали са например потреблението в повинност.
— И така, вече съм готова — рече Линайна, но Фани остана безмълвна и все така обърната настрани. — Фани, мила, нека се сдобрим.
— Всеки мъж, жена и дете били задължавани да консумират толкова и толкова на година. За доброто на промишлеността. Единственият резултат…
— По-добре хвърли, но не кърпи. Много кръпки — празна кесия, много кръпки…
— Някой ден — заговори Фани, като мрачно натъртваше на всяка дума — ще си навлечеш беля.
— Повсеместен отказ да се изпълнява повинността. Призив за преустановяване на потреблението. Връщане към природата.
— О, как обичам да летя, о, как обичам да летя…
— Връщане към културата. Да, точно към културата. Човек не може да консумира много, ако си седи мирничко и си чете книжки.
— Как ти изглеждам? — попита Линайна. Жакетът й бе ушит от бутилково-зелена ацетатна коприна със зелена вискозна кожа на маншетите и яката.
— Осемстотин защитници на природосъобразния начин на живот били покосени с картечници при Гоулдърс Грийн.
— По-добре хвърли, но не кърпи. По-добре хвърли, но не кърпи.
Зелени къси панталонки от рипсено кадифе и бели вискозно-вълнени чорапи, навити под коляното.
— После станало прочутото клане в Британския музей. Две хиляди почитатели на културата били задушени с иприт.
Козирката на зелено-бяла жокейска шапчица засенчваше очите на Линайна; обувките й бяха яркозелени, излъскани до блясък.
— Накрая — продължи Мустафа Монд — Контрольорите осъзнали, че от употребата на сила няма полза. Бавнодействуващите, но безкрайно по-сигурни методи на ектогенезата, неопавловското обучение и хипнопедията…