А около кръста си носеше обточен със сребро зелен патрондаш от изкуствен марокен — натъпкан (тъй като Линайна не беше безплодна) с предписания от закона запас от противозачатъчни средства.
— Откритията на Пфицнер и Кавагучи най-сетне влезли в употреба. Започнала се усилена пропаганда срещу възпроизводството чрез раждане…
— Прекрасно! — извика въодушевено Фани. Тя така и не можеше да устоява дълго на обаянието на Линайна. — И какъв прелестен малтусиански пояс!
— Придружена от кампания срещу Миналото, от затваряне на музеите, взривяване на историческите паметници (за щастие повечето от тях били вече разрушени по време на Деветгодишната война) и от забраната на всички книги, издадени преди 150 г. С.Н.Ф.
— На всяка цена трябва да си намеря един такъв пояс — рече Фани.
— Съществували са например някакви неща, наричани пирамиди.
— Моят стар черен лачен патрондаш…
— Както и един човек на име Шекспир. Вие, разбира се, никога не сте и чували за тях.
— Направо ме е срам с този мой патрондаш.
— Такива са предимствата на едно истинско научно образование…
— Много кръпки — празна кесия, много кръпки — празна…
— Датата на пускането на пазара на първия модел „Т“ на Нашия Форд…
— Имам го отблизо три месеца.
— Била избрана за началната дата на новото летоброене.
— По-добре хвърли, но не кърпи. По-добре хвърли…
— Както вече споменах, съществувало е нещо, наричано християнство.
— По-добре хвърли, но не кърпи…
— Етиката и философията на заниженото потребление…
— О, как обичам нови дрехи, о, как обичам нови дрехи, о, как обичам…
— Което е било от особена важност при съществуването на недостиг от произвеждани блага, но в епохата на автоматизацията, когато е внедрено и свързването на азота от атмосферата в различни съединения, сниженото потребление определено е престъпление срещу Обществото.
— Подари ми го Хенри Фостър.
— Върховете на всички кръстове били отрязани и така придобили Т-образна форма. Имало е и нещо, което наричали бог.
— Истински изкуствен марокен.
— Сега вече имаме Световна държава. Празнуваме Фордовден, провеждаме. Празници на песнопойството и обредни сбирки за духовно сливане.
„Форде, как ги ненавиждам!“ — мислеше си Бърнард Маркс.
— Имало е нещо, което наричали рай, но въпреки това пиели алкохол в огромни количества.
„Като за мръвка месо, направо като за мръвка месо!“
— Имало нещо, което наричали рай, но въпреки това пиели алкохол в огромни количества.
— Моля те, попитай Хенри откъде го е купил.
— Но често вземали морфин и кокаин.
„А което е още по-лошо — самата тя мисли за себе си като за мръвка месо!“
— През 178 г. С.Н.Ф. били субсидирани две хиляди фармаколози и биохимици.
— Този май се чумери нещо — рече помощник-главният предопределител, като посочи към Бърнард Маркс.
— Шест години по-късно вече го произвеждали за пазара. Идеалният наркотик.
— Хайде да го подразним.
— Наркотикът, който създава радостно настроение, възбужда и предизвиква приятни халюцинации.
— Мръщете се, Маркс, мръщете се! — Потупването по рамото го стресна и го накара да вдигне очи. Беше онзи грубиян Хенри Фостър. — Това, от което се нуждаете, е грам сома.
— Всички предимства на християнството и алкохола, но нито един от недостатъците им.
„О, Форд, как ми се иска да му светя маслото!“ — помисли си Бърнард, но каза само:
— Не, благодаря! — и отклони предложената тубичка с таблетки.
— Да отпътуваш от действителността, когато ти се прииска, и да се върнеш без даже главобол и без никаква митология.
— Вземете си — настоя Хенри Фостър. — Вземете си!
— Устойчивостта била вече осигурена.
— Грамче сома си глътни — десет грижи забрави! — издекламира помощник-главният предопределител част от непретенциозна хипнопедична мъдрост.
— Сега остава само да се надвие старостта.