— Вървете по дяволите! Не ви е срам! — изкрещя Бърнард Маркс.
— Я стига си се перчил.
— Полови хормони, преливане на млада кръв, магнезиеви соли…
— И си набий в главата, че „по-добре грам, отколкото срам“. — И като продължиха да се смеят, те си тръгнаха.
— Всички физиологични белези на старостта са вече премахнати. А наред с тях, разбира се…
— Не забравяй да го попиташ за малтусианския пояс — заръча Фани.
— Наред с тях и всички психически особености на стария човек. Сега вече характерите на хората не се променят през целия човешки живот.
— … Трябва да изкарам два тура голф с препятствия, преди да мръкне. Ще трябва да летя.
— Работа, забавления — на шестдесетгодишна възраст нашите възможности и вкусове са същите, каквито са били на седем на десетгодишна възраст. В лошите стари времена възрастните хора обикновено са се пенсионирали, отдавали са се на религия, прекарвали са времето си в четене и размисъл — размисъл!
— Идиоти, свине! — говореше сам на себе си Бърнард Маркс, докато вървеше по коридора към асансьора.
— А сега — ето го прогреса — възрастните хора работят, възрастните хора се любят, на възрастните хора не им остава свободно време от забавления, нито един-единствен свободен миг, в който да седнат и да мислят; или ако понякога, по някаква нещастна случайност подобна пукнатина от време зейне в монолитния блок на техните развлечения — винаги може да се вземе сома, вкусна сома — половин грам за половин соматичен излет, грам — за двудневен излет, два грама — за пътешествие до пищния Ориент, три — за безрадостна вечност на луната; а след завръщането си те се озовават на отвъдната страна на пукнатината, кацнали здрави и читави върху твърдата земя на ежедневния труд и развлечения и отново препускащи от един емоцилм на друг, от едно пневматично момиче на друго, от една игра на електромагнитен голф на…
— Махай се, момиченце! — изрева гневно Д.И.О. — Махай се, момченце! Не виждате ли, че негово фордородие е зает? Идете да играете някъде другаде еротичната си игра.
— Горките дечица! — рече Контрольорът.
Бавно, величествено, сред приглушеното бръмчене на механизмите, конвейерите пълзяха напред, тридесет и три сантиметра в час. Сред червения сумрак проблясваха безброй рубини.
Глава четвърта
Асансьорът бе пълен с мъже от съблекалните за алфи и появата на Линайна бе приветствувана от многобройни дружелюбни кимвания и усмивки. Тя се радваше на известност и по едно или друго време бе прекарала по една нощ с почти всекиго от тях.
„Те са добри момчета“, помисли си тя, като отвърна на поздравите им. Очарователни момчета! И все пак й се искаше ушите на Джордж Едзъл да не са чак толкова големи (а може би на 328-ия метър му е бил впръскан малко повече паратироид?). А като гледаше Бенито Хувър, неволно си спомняше, че без дрехи той е наистина прекалено космат.
Като се обърна с очи, помръкнали от спомена за къдравата черна растителност по тялото на Бенито, тя забеляза в ъгъла дребната невзрачна фигурка и скръбното изражение на Бърнард Маркс.
— Бърнард! — Тя пристъпи към него. — Търсих те. — Ясният й глас надви бръмченето на изкачващия се асансьор. Останалите мъже се огледаха любопитно. — Исках да поговоря с теб във връзка с нашия план за Ню Мексико. — С крайчеца на окото си тя успя да зърне как Бенито Хувър зяпна от удивление. Изумлението му я подразни. „Изненадан е, че не моля него да пътешествуваме отново“ — каза си мислено тя. И с небивала разпаленост продължи на глас: — Направо умирам да дойда с теб за една седмица през юли. — (Във всеки случай поне засвидетелствуваше публично, че изневерява на Хенри. Фани трябваше да е доволна, макар че му изневеряваше с Бърнард.) — Разбира се — Линайна му отправи своята най-пленителна многозначителна усмивка, — ако все още ме желаеш.
Бледото лице на Бърнард пламна. „Това пък сега защо?“ — запита се тя удивена, но и същевременно развълнувана от това неочаквано доказателство за своята власт.
— Няма ли да е по-добре да поговорим за това някъде другаде? — заекна той ужасно притеснен.
„Сякаш казах нещо възмутително — помисли си Линайна. — Сигурно не би се разстроил повече дори ако си бях направила някоя гадна шега — да го попитам например коя е била майка му или нещо от този род.“