— Причината е в сипания в кръвозаместителя му алкохол — това бе обяснението на Фани за всяка чудатост на Бърнард. А Хенри, с когото една вечер, докато бяха в леглото, Линайна доста угрижено се бе заела да обсъжда своя нов любовник, Хенри бе сравнил горкия Бърнард с носорог.
— Човек не може да научи един носорог на разни номера — бе обяснил Хенри в своя лаконичен и убедителен стил. — Някои хора са почти носорози, те не се поддават на обучение. Нещастници! Бърнард е един от тях. Има късмет, че е доста добър в работата си. Иначе Директорът изобщо не би го търпял. — И добави утешително. — Но според мен той е съвсем безвреден.
Безвреден може би, но и опасен. Да започнем с тази му мания да върши нещата в усамотение. Което на практика означаваше, че изобщо не върши нищо. Защото кои бяха онези неща, които човек би могъл да извърши в усамотение? (Освен, разбира се, да си легне, само че човек не може да прави това непрекъснато.) Да, наистина, кои неща? Ужасно малко. В първия следобед, в който те излязоха заедно, бе изключително приятен. Линайна бе предложила да поплуват в открития клубен басейн в Торкий, а след това да вечерят в „Оксфорд Юниън“. Според Бърнард обаче и на двете места щеше да е прекалено многолюдно. Тогава може би рунд електромагнитен голф в Сейнт Андрюс? Ала отново отказ. Бърнард смяташе, че електромагнитният голф е губене на време.
— Тогава за какво ни е това време? — попита Линайна с известно учудване.
Очевидно да се ходи на разходка в Езерната област, защото сега той предложи именно това. Да кацнат на билото на Скидо и да се поразходят два-три часа из онази пустош.
— Само двамата с теб, Линайна.
— Но, Бърнард, та ние ще бъдем сами цяла нощ! Бърнард се изчерви и отвърна очи.
— Имах предвид да бъдем сами, за да си поговорим — промълви той.
— Да си поговорим ли? Но за какво? — Да се разхождат и да си говорят — това й изглеждаше твърде странен начин да се прекара един следобед.
Накрая тя го склони, и то пряко волята му, да отскочат с вертолета до Амстердам, за да наблюдават четвъртфиналите на шампионата по борба за жени, тежка категория.
— И както винаги заобиколени от тълпи — измърмори той. През целия следобед си остана все така мрачен, не желаеше да разговаря с приятелите на Линайна (десетки от които срещнаха в соматичния млечен бар в паузите между отделните срещи от шампионата), но въпреки унинието си категорично отказа да вземе малиновия млечен коктейл с половин грам сома, който тя го увещаваше да изпие. — Предпочитам да си бъда самият аз — рече той. — Противен, но самият аз. А не някой друг, та бил той и приятен.
— „Грам навреме взет, ти спестява други пет“ — издекламира Линайна, като извади на показ една от блестящите, усвоени по време на сън мъдрости.
Бърнард отблъсна нетърпеливо предложената му чаша.
— Не се ядосвай! — каза тя. — Припомни си: „Грамче сома си глътни — десет грижи забрави!“
— О, замълчи, за Форда! — възкликна той.
Линайна сви рамене.
— „По-добре грам, отколкото срам!“ — изрече тя накрая с достойнство и сама изпи коктейла.
На връщане, докато пресичаха Ламанша, Бърнард настоя да спрат предната перка и с помощта на вертолетните витла да увиснат на стотина стъпки от вълните. Времето се бе влошило — беше излязъл югозападен вятър, небето се бе смръщило.
— Гледай! — заповяда й Бърнард.
— Но това е ужасно! — възкликна Линайна, като се отдръпна от прозореца. Тя се ужаси от връхлитащата пустош на нощта, от черната разпенена вода, която се надигаше долу, под тях, от бледия лик на луната, така измъчен и смутен сред препускащите облаци.