— Да включим радиото. По-бързо! — тя протегна ръка към бутона за скалата и го завъртя напосоки.
— … твоето лоно небесата синеят… — пееха тремолиращо шестнадесет фалцета. — Слънчице грее и бури не веят…
После нещо изхълца и настъпи тишина. Бърнард бе изключил радиото.
— Искам да погледам морето на спокойствие — рече той. — Човек не може да хвърли дори един поглед без този отвратителен шум наоколо.
— Но песента бе прекрасна. А аз не искам да гледам.
— Аз обаче искам — упорствуваше той. — Като гледам морето, се чувствувам така, сякаш… — той се поколеба, търсейки подходящите думи, — сякаш съм повече самият аз, ако разбираш какво искам да кажа. Вече в по-голяма степен съм отделна личност, а не частица, изцяло зависима от нещо друго. Не само клетка в обществения организъм. А теб морето не те ли кара да се чувствуваш така, Линайна?
Но Линайна плачеше.
— Ужасно е, ужасно е — непрекъснато повтаряше тя. — И как можеш да говориш така, че не искаш да си клетка в обществения организъм? В края на краищата всеки работи за всички останали. Не можем да се лишим от никого. Даже и епсилоните…
— Да, знам! — рече Бърнард подигравателно. — Даже и епсилоните са полезни! Аз също! А как дяволски много ми се иска да не съм!
Линайна бе потресена от сквернословието му.
— Бърнард! — възнегодува тя с глас, в който се долавяше изумление и болка. — Как можеш да говориш така?
— Как мога ли? — повтори той замислено, с по-друг тон. — Не, истинският проблем е: как е възможно да не мога — или по-скоро, тъй като ми е съвсем добре известно защо не мога — какво би било, ако можех да съм свободен, а не поробен от своето обучение.
— Но, Бърнард, та ти говориш най-ужасни неща!
— А нима на теб не ти се иска да си свободна, Линайна?
— Не разбирам за какво говориш. Та аз съм свободна! Свободна да се забавлявам и веселя. В наши дни всеки е щастлив.
Той се изсмя.
— Да, „В наши дни всеки е щастлив.“ Започваме да внушаваме това на децата още щом станат петгодишни. Но нима не би искала да си свободна да бъдеш щастлива по различен начин, Линайна? По твой собствен начин например, а не като всички останали?
— Не разбирам за какво говориш — повтори тя. После се обърна към него: — О, нека се върнем, Бърнард — замоли го тя настоятелно. — Толкова ми е противно тук.
— Не ти ли харесва да си с мен?
— Разбира се, че ми харесва, Бърнард! Но ми е противно това ужасно място.
— Мислех си, че тук ще се почувствуваме някак си… по-близки — насаме единствено с морето и луната. По-близки, отколкото сред тълпата или дори в моя апартамент. Не го ли разбираш?
— Нищо не разбирам — рече тя непоколебимо, решена да запази непокътнато своето неразбиране. — Нищичко. — И продължи вече с по-различен тон: — Защо поне не вземаш сома, когато те спохождат тези твои ужасни мисли? Тогава би забравил изобщо за тях. И вместо да ти е тъжно, ще ти е весело. Толкова весело — повтори тя и се усмихна въпреки цялото объркване и тревога в очите й — с усмивка, която трябваше да изразява изкусително и сластно подмилкване.
Той я изгледа мълчешком; изражението му бе сурово и твърде мрачно; изгледа я вторачено. След няколко секунди Линайна отмести погледа си, нервно се изсмя и се опита неуспешно да измисли какво да каже. Паузата се проточи.
Когато Бърнард накрая се обади, той заговори с тих, уморен глас:
— Добре тогава — рече той. — Връщаме се. — И настъпи настървено педала за ускорение — машината се стрелна право нагоре в небето. На височина четири хиляди стъпки той включи и предната перка. Минута-две летяха в мълчание. И ненадейно Бърнард се разсмя. „Доста странно се смее“ — помисли си Линайна, но все пак това бе смях.
— По-добре ли се чувствуваш? — осмели се да попита тя.
В отговор той свали едната си ръка от лостовете, прегърна я и започна да я гали по гърдите.
„Слава Форду! — рече си мислено тя. — Отново е добре.“
Половин час по-късно те бяха вече в апартамента му. Бърнард изгълта на един път четири таблетки сома, включи радиото и телевизора и започна да се съблича.
— Е? — попита Линайна многозначително-лукаво, когато на следващия следобед се срещнаха на покрива. — Приятно ли ти беше вчера?
Бърнард кимна. Те се качиха във вертолета. Леко подрусване и излетяха.