Линайна хареса барабаните. Притворила очи, тя се отдаде изцяло на приятния им несекващ бумтеж, допусна го да нахлуе все по-дълбоко и по-дълбоко в съзнанието й, докато накрая на този свят не съществуваше нищо друго освен плътния им тътен. Той ободряващо й напомняше за синтетичната врява, която се вдигаше на обредните сбирки за духовно сливане или на тържествата по случай Фордовден. „Веселете се в захлас, фордови чеда…“ — прошепна си тя. Тези барабани отмерваха същите ритми.
Внезапно екна изумителна песен — стотици мъжки гласове ревнаха ожесточено в металически рязко съзвучие. Няколко протяжни тона и тишина, тътнещата тишина на барабаните; после пронизителен цвилещ дискант — отговорът на жените. След това отново барабаните и пак плътното мъжко дивашко потвърждение на тяхната мъжественост.
Странно ли? — да, наистина странно. Обстановката бе странна, както бяха странни и музиката, и дрехите, и заболяването от гуша, и кожните болести, и старите хора. Но самото зрелище — то като че ли не беше чак толкова странно.
— Напомня ми на Празниците на Общественото песнопойство на нисшите касти — сподели тя с Бърнард.
Но минута-две по-късно й напомняше много по-малко за това невинно мероприятие. Защото най-неочаквано из онези кръгли помещения под земята плъпна тълпа от отвратителни чудовища. Маскирани и изрисувани противно, без дори и следа от човешки облик, с накуцваща стъпка, те затропаха в кръг по площада в някакъв необикновен танц, все обикаляха и обикаляха, като през цялото време непрекъснато пееха — с всяка обиколка темпото ставаше малко по-бързо. Барабаните също промениха и ускориха своя ритъм, така че грохотът им заприлича на пулсираща в ушите треска; а тълпата бе започнала да пее в ритъма на танца и песента й ставаше все по-гръмка и по-гръмка; и първоначално изпищя някаква жена, после друга и трета, сякаш ги убиваха, и тогава предводителят на танцуващите неочаквано излезе от редицата, побягна към големия дървен сандък, който се намираше в единия край на площада, вдигна капака и извади две черни змии. От тълпата се надигна мощен рев и всички останали танцьори се втурнаха към предводителя с протегнати напред ръце. Той хвърли змиите на онези, които дотичаха първи, и бръкна отново в сандъка за още. Той изхвърляше все нови и нови змии — черни и кафяви, и Пъстри. И после танцът отново започна с променен ритъм. Те обикаляха и обикаляха със змиите, с гъвкава като на змии походка, като вълнообразно люлееха коленете и ханша. Все обикаляха и обикаляха. После предводителят даде знак и една подир друга всичките змии бяха нахвърляни в средата на площада; изпод земята излезе някакъв старец и ги наръси с царевично брашно, а от другия люк се появи жена и ги наръси с вода от черна делва. После старецът вдигна ръка и тревожно и ужасяващо се въдвори пълна тишина. Барабаните замлъкнаха, животът сякаш бе секнал. Старецът посочи към двата люка, през които се слизаше в долния свят. И бавно, издигани от невидими ръце, от единия се появи рисувано изображение на орел, а от другия — на мъж, гол и прикован към кръст. Двете изображения сякаш се закрепиха във въздуха от само себе си и се загледаха в тълпата. Старецът плесна с ръце. Гол юноша (ако изключим белия памучен набедреник) на около осемнадесет години излезе от тълпата и застана отпреде му с кръстосани на гърдите ръце и сведена глава. Старецът направи над главата му знака на кръста и се извърна настрани. Юношата бавно започна да обикаля гърчещата се купчина змии. Той бе завършил първата обиколка и бе преполовил втората, когато от тълпата на танцуващите към него пристъпи висок мъж с маска на койот и камшик в ръка. Юношата продължи да върви, сякаш не забелязваше съществуването на другия. Човекът-койот вдигна камшика — настъпи дълъг миг на очакване, после бързо движение, съскането на камшика и гръмкото му изплющяване при съприкосновението с плътта. Тялото на юношата потрепна, но без да издаде и звук, той продължи да върви със същия бавен, равен ход. Койотът замахна отново и отново и при всеки удар от тълпата се надигаше глух възглас, следван от дълбок стон. Юношата продължаваме да върви. Направи две обиколки, три обиколки, четири. Кръвта шуртеше. Пет обиколки, шест обиколки. Линайна внезапно покри лице с длани и се разрида.