Выбрать главу

Бе открил Времето и Смъртта, и Бога.

— Самотен, винаги самотен — говореше момъкът.

Думите пробудиха тъжно ехо в душата на Бърнард. Самотен, самотен.

— Аз също съм самотен — рече той в изблик на откровение. — Ужасно самотен.

— Наистина ли? — Джон изглеждаше учуден. — А пък аз си мислех, че в Другия свят… Искам да кажа, че Линда винаги казваше, че там никой никога не е самотен.

Бърнард се изчерви от неудобство.

— Как да ви кажа — измънка той, като гледаше настрани. — Мисля, че аз съм доста по-различен от повечето хора. Ако случайно човек е преточен по-различен…

— Да, точно тъй е — кимна момъкът. — Ако човек е различен, той е обречен на самота. Към него се държат отвратително. Знаете ли, мен не ме допускаха до абсолютно нищо. Когато изпратиха другите момчета да прекарат нощта в планината — това се прави, за да сънуваш кое е твоето свещено животно-закрилник, — на мен не ми позволиха да отида с останалите. Не искаха да ми разкрият нито едно от тайнствата. Аз обаче отидох сам — добави той. — Пет дни не хапнах нищо, а след това една нощ отидох сам в онези планини, хей там — посочи той.

Бърнард снизходително, се усмихна.

— И сънувахте ли нещо? — попита той.

Джон кимна.

— Но не бива да издавам какво. — Той помълча малко и продължи с тих глас: — А веднъж направих нещо, което никой друг не е правил. През лятото, точно по пладне, долепих гръб до една скала и застанах с разперени ръце като Исус на кръста.

— Това пък защо?

— Исках да разбера какво е да те разпънат на кръст. Да стоиш там на слънцето…

— Но защо?

— Защо ли? Ами, вижте… — Той се поколеба. — Защото почувствувах, че трябва да го направя. Щом Исус е издържал. И после, ако човек е съгрешил нещо… Освен това бях и нещастен — това бе още една причина.

— Това ми изглежда много странен начин за лекуване на нещастие — каза Бърнард. Но като поразмисли, реши, че в края на краищата има известен смисъл. По-добре това, отколкото да вземаш сома…

— След някой и друг час изгубих съзнание — продължи момъкът. — Паднах ничком. Виждате ли белега от порязването? — Той повдигна гъстия сламенорус кичур от челото си. Върху дясното му слепоочие личеше блед и набръчкан белег.

Бърнард погледна, но като потрепера леко, бързо отклони очи. Обучението го бе направило не толкова състрадателен, колкото безкрайно гнуслив. Самата мисъл за болест или рани му се виждаше не само ужасяваща, а отблъскваща и дори отвратителна. Като мръсотията, уродливостта или старостта. Бърнард побърза да смени темата.

— Чудя се дали не бихте искали да се върнете с нас в Лондон — рече той, предприемайки първата стъпка от акцията, чиято стратегия тайно бе разработвал, откакто бе разбрал в къщичката кой трябва да е „бащата“ на този млад дивак. — Как би ви харесвало това?

Лицето на момъка светна.

— А не се ли шегувате?

— Не, разбира се, при условие, естествено, че успея да получа разрешение.

— И Линда ли?

— Ами… — Той млъкна колебливо. Това противно създание! Не, невъзможно е. Освен, освен ако… На Бърнард изведнъж му хрумна, че именно тази й противна външност може да се окаже изключително ценна. — И Линда, разбира се! — извика той, като заглаждаше първоначалните си колебания с прекомерно шумна сърдечност.

Момъкът си пое дълбоко въздух.

— Само като си помисля, че ще се осъществи онова, за което съм мечтал цял живот. Помните ли какво казва Миранда?

— Коя Миранда?

Но момъкът очевидно не чу въпроса.

— „О, чудо! — започна той и очите му заблестяха, лицето му ярко поруменя. — Колко красиви същества! Ах, как прекрасни били човеците!“22 — тук руменината му внезапно се сгъсти — той си мислеше да Линайна, за този ангел, облечен в бутилково-зелена вискоза, искрящ от младост, с кадифена от крем кожа, закръглен и великодушно усмихнат. Гласът му потрепна: — „О, прекрасен нов свят!“23 — започна той и рязко млъкна — кръвта се бе отдръпнала от страните му, той пребледня като лист хартия. — Женен ли сте за нея? — попита той.

— Какъв да съм?

— Женен. Нали разбирате — завинаги. Така се казва с другите, индианските думи „завинаги“ — и това е нещо, което не може да се разтрогне.

— О, Форд, не съм! — Бърнард не можа да се удържи и се разсмя.

Джон също се разсмя, но по друга причина — засмя се от чиста радост.

вернуться

22

„Бурята“, д. V, сц. 1. Б.пр.

вернуться

23

„Бурята“, д. V, сц. 1. Б.пр.