Динамомашините в подземието мъркаха, асансьорите сновяха нагоре-надолу. По всичките единадесет етажа на яслите бе време за хранене. Хиляда и осемстотин надлежно етикирани бебета изсмукваха едновременно от хиляда и осемстотин шишета своя половин литър пастьоризиран външен секрет.
В спалните над тях, разположени на десет последователни етажа, момченцата и момиченцата, които бяха още много невръстни, за да не се нуждаят от следобеден сън, бяха заети, както и всички останали, макар че не го съзнаваха — те слушаха хипнопедичните уроци по хигиена и общуване, по класово съзнание и любовен живот на проходилото дете. А над тези десет етажа имаше отново зали за игри, където поради дъжделивото време деветстотин по-големи деца се забавляваха с кубчета, моделиране на глина и еротични игри.
Бзз-бзз-бзз! — жужеше кошерът оживено и радостно. Весело си пееха девойките над епруветките, докато работеха. Предопределителите си подсвиркваха с уста, а какви славни шеги се пускаха над изпразнените вече бутилки в Залата за преточване!
Но лицето на Директора, който влезе в Залата за оплождане заедно с Хенри Фостър, бе мрачно, вкаменено от суровост.
— За публично назидание — говореше той. — И то тук, в тази зала, защото в никоя друга зала на Центъра не работят толкова много членове на висшите касти. Казах му да дойде тук в два и половина.
— Но той си върши много добре работата — обади се Хенри с лицемерно великодушие.
— Знам. Но това е още една причина за повече строгост към него. Умствените му способности налагат и съответни нравствени отговорности. Колкото е по-надарен един човек, толкова е и по-голяма вероятността да се отклони от правия път. По-добре да пострада един, отколкото мнозина да бъдат покварени. Помислете безпристрастно по този въпрос, господин Фостър, и ще видите, че никоя простъпка не е толкова ужасна, колкото престъпването на общоприетите правила за поведение. Убийството лишава от живот само отделния индивид — но в края на краищата какво представлява отделният индивид? — Като замахна широко с ръка, той посочи към строените в редица микроскопи, към епруветките и инкубаторите. — Та какво по-лесно от това да произведем един или колкото си поискаме нови индивиди? Престъпването на общоприетите правила за поведение е заплаха не само за живота на отделния индивид. То нанася удар по самото Общество. Да, по самото Общество — повтори той. — Но ето го и него.
Бърнард бе влязъл в залата и вървеше към тях между редиците на осеменителите. Прикриваше безпокойството си под лустро от наперена самоувереност.
— Добро утро, господин Директоре! — изрече той с нелепо гръмогласен тон, след което, за да поправи грешката си, добави невероятно тихо, почти писукайки: — Бяхте ме помолили да дойда тук, за да разговаряте с мен.
— Точно така, господин Маркс — рече важно Директорът. — Наистина ви помолих да дойдете тук. Доколкото разбирам, върнали сте се от отпуск снощи.
— Да — потвърди Бърнард.
— Такааа — повтори Директорът, удължавайки „а“-то. После внезапно повиши глас: — Дами и господа! — изрева той. — Дами и господа!
Песента на момичетата от епруветките и разсеяното подсвиркване на микроскопистите секнаха отведнъж. Настъпи гробна тишина; всички се заоглеждаха наоколо.
— Дами и господа! — повтори още веднъж Директорът. — Извинете ме, че прекъсвам заниманията ви. Неприятен дълг ме принуждава да постъпя така. Сигурността и устойчивостта на Обществото са в опасност. Да, дами и господа, в опасност. Този човек — той посочи обвинително към Бърнард — този човек, който е застанал тук пред вас, този алфа-плюс, комуто бе дадено толкова много и от когото трябваше да се очаква пак толкова много, този ваш колега — или дали не ще е по-добре да избързам и да кажа този ваш бивш колега? — изобщо не оправда гласуваното му доверие. Със своите еретични възгледи за спорта и сомата, със скандалните си нарушения на общоприетите правила за сексуален живот, с отказа си да следва учението на Нашия Форд и да се държи в извънработно време като „бебе в бутилка“ — тук Директорът направи Т-образен знак, — той, дами и господа, доказа, че е враг на Обществото, че е рушител на устоите му, на всеобщия Ред и Устойчивост и че е заговорник срещу самата Цивилизация. Поради тази причина предлагам той да бъде позорно уволнен от поста, който заема в този Център; предлагам незабавно да бъде преместен в някой подцентър от най-нисък ранг и за да може наказанието му да бъде от най-голяма полза за Обществото, да бъде изпратен колкото се може по-надалеч от всеки важен населен център. В Исландия той ще има най-нищожна възможност да отклонява другите от правия път със своя противофордов пример. — Директорът направи пауза и като скръсти ръце, се обърна важно към Бърнард. — Е, Маркс — рече той, — можете ли да представите някакъв довод, който да ме възпре да изпълня присъдата, която току-що произнесох?
27
Явление, при което се повтарят в развитието на организми признаци от техни предци, живели през минали геологически епохи и имали по-прост строеж. Б.пр.