— Той е прав — обади се мрачно Хелмхолц. — Защото написаното наистина е „разказано от луд“. Да пишеш, без да има какво да кажеш…
— Точно така. Това обаче изисква изключителна находчивост. Вие създавате таратайки от абсолютно минималното количество стомана — или на практика изграждате художествени произведения единствено от чисти усещания.
Дивакът поклати глава.
— Всичко това ми се струва толкова ужасно.
— И това е естествено. В истинския си вид щастието винаги изглежда доста жалко в сравнение с прекалено пищното нещастие. И устойчивостта, разбира се, не е толкова зрелищна, колкото неустойчивостта. И в доволството няма и следа от блясъка на очарователната битка срещу неудачите, нищо от тръпката на живописната схватка с изкушението или съдбоносното поражение, причинено от страст или съмнение. Щастието никога не е грандиозно зрелище.
— Сигурно не е — обади се Дивакът, след като дълго бе мълчал.
— Но налага ли се да е чак толкова противно — с тези близнаци? — Той прекара длан по очите си, сякаш се опитваше да заличи от паметта си картините с онези дълги редици от еднояйчни дребосъци по монтажните ленти, онези тълпи от близнаци, застанали на опашка пред входа на гара Брентфорд, онези човешки личинки, събрали се в гъмжило край смъртното ложе на Линда, и това повтарящо се до безкрай лице на неговите нападатели. Той погледна към бинтованата си лява ръка и потрепера. — Ужасно!
— Но колко полезно! Разбирам, че не ви допадат партидите „Бокановски“, но ви уверявам, че те са основата, върху която е изградено всичко останало. Те са жироскопът, който стабилизира ракетоплана на държавата по неговия неотклонен курс. — Плътният глас развълнувано потрепваше, жестикулиращата ръка описваше цялото пространство и устрема на неудържимата машина; красноречието на Мустафа Монд се извиси до синтетични стандарти.
— Все се питам — заговори Дивакът — защо изобщо произвеждате тези близнаци, като знаете, че можете да получите от бутилките каквото си поискате. Защо не правите само алфи-двоен плюс, щом веднъж вече сте се заловили с тази работа?
Мустафа Монд се засмя.
— Защото все още не ни се умира — отвърна той. — Ние вярваме в щастието и устойчивостта. Едно общество от алфи винаги ще бъде неустойчиво и нещастно. Представете си фабрика, чийто персонал се състои само от алфи — тоест от самостоятелни, независими индивиди с добра наследственост, които са обучени така, че да могат (в известни граници) да правят свободен избор и да поемат отговорности. Представете си го! — повтори той.
Дивакът се опита да си го представи, ала без особен успех.
— Абсурд е: — ако човек е преточен като алфа и обучен като алфа, той ще полудее, ако трябва да върши работата на някой епсилон полуморон — направо ще полудее или ще започне да руши всичко около себе си. Алфите могат изцяло да бъдат приобщени към обществения живот, но само при условие, че ще вършат работа за алфи. Само от един епсилон може да се очакват жертви, свързани с работата на епсилоните, по простата причина, че за него те не представляват жертви — те са линията на най-малкото съпротивление. Неговото обучение е положило онези релси, по който той трябва да се движи. За него няма спасение — той е обречен. Даже и след преточването му от бутилката той продължава да живее в нея — в невидимата бутилка на инфантилни и зародишни емоционални ограничения. Животът на всеки от нас, разбира се — продължи замислено Контрольорът, — преминава в бутилка. Но ако се случи да сме алфи, нашите бутилки са, относително казано, огромни. Ние бихме страдали непосилно, ако сме затворени в по-тясно пространство. Шампанскозаместителят на висшите касти не може да се налива в бутилките на нисшите касти. Това от теоретична гледна точка е очевидно. Но то бе доказано и на практика. Резултатът от кипърския експеримент бе убедителен.
— За какъв експеримент говорите? — попита Дивакът.
Мустафа Монд се усмихна.
— Ако ви харесва, наречете го експеримент по пребутилиране. Бил започнат през 473 г. С.Н.Ф. Контрольорите очистили остров Кипър от всичките му тогавашни обитатели и го заселили наново със специално приготвена партида от двадесет и две хиляди алфи. Предадени им били всички селскостопански и промишлени съоръжения и били оставени сами да ръководят работите си. Полученият резултат съвпаднал точно с теоретичните прогнози. Земята не била добре обработвана, във всички фабрики имало стачки, законите не се зачитали, заповедите не се изпълнявали; всички, които имали временно назначение за някаква черна работа, непрекъснато се занимавали с машинации, за да бъдат назначени на по-високи длъжности, а всички онези, които били назначени на високите длъжности, не подбирали средства за своите контрамашинации, за да не ги загубят. Само след шест години при тях вече се водела истинска гражданска война. Когато деветнадесет от двадесет и две хилядите алфи били избити, оцелелите единодушно подали молби до Вселенските контрольори да поемат отново управлението на острова. Което те и направили. И това бил краят на единственото общество от алфи, което светът някога е виждал.