— И какво стана? — попита Хелмхолц Уотсън.
Контрольорът въздъхна.
— Стана горе-долу онова, което ще стане и с вас, младежи. Едва не ме изпратиха на един остров.
Тези думи подтикнаха Бърнард към ожесточени и непристойни действия.
— Мен ли ще изпратите на остров? — Той скочи на крака, пресече с бърза стъпка стаята и ръкомахайки, застана пред Контрольора.
— Защо ще ме изпращате? Аз не съм направил нищо. Те са виновни. Кълна се, че те са виновни. — И той посочи обвинително Хелмхолц и Дивака. — О, моля ви, не ме изпращайте в Исландия. Обещавам, че ще се държа прилично. Дайте ми още една възможност. Умолявам ви, дайте ми още една възможност. — Той се заля в сълзи. — Уверявам ви, че те са виновни — хълцаше. — Само не в Исландия. О, моля ви, Ваше фордородие, моля ви… — И в пристъп на раболепие той се строполи на колене пред Контрольора. Мустафа Монд се помъчи да го накара да се изправи, но Бърнард упорствуваше в своето унижение; потокът от думи се лееше неуморно. Накрая се наложи Контрольорът да позвъни за четвъртия си секретар.
— Доведете трима души — нареди той — и отведете господин Маркс в някоя спалня. Вапоризирайте го хубавичко със сома, сложете го да си легне и го оставете да поспи.
Четвъртият секретар излезе и се завърна с трима лакеи близнаци в зелени ливреи. Бърнард, който продължаваше да крещи и хълца, бе изведен навън.
— Като то слушаш, все едно че ще го убиват — рече Контрольорът, когато вратата се затвори. — А ако имаше капчица разум, щеше да разбере, че това наказание е всъщност награда. Изпращат го на остров. А това означава, че го изпращат на място, където ще срещне едни от най-интересните мъже и жени на света. Всички онези, чието самосъзнание по една или друга причина се е развило прекалено много, за да могат вече да се приспособят към обществения живот. Всички хора, които не са доволни от общоприетия порядък, които имат свои собствени, самостоятелни идеи. С една дума, всички, които представляват нещо. Почти ви завиждам, господин Уотсън.
Хелмхолц се засмя.
— В такъв случай защо и вие не сте на някой остров?
— Защото в края на краищата предпочетох това тук — отговори Контрольорът. — Беше ми предоставено право на избор: да бъда изпратен на някой остров, където бих могъл да продължа своите чисто научни занимания, или да бъда взет на стаж в Съвета на вселенските Контрольори с перспективата след време да стана Контрольор. Избрах втората възможност и зарязах науката. — Той направи кратка пауза и добави: — Понякога съжалявам за науката. Щастието е жесток господар — особено щастието на другите. По-жесток господар и от истината, ако обучението не ти е внушило да го приемаш безропотно. — Той въздъхна, отново млъкна и после продължи с по-бодър тон: — Да, дългът си е дълг. Човек не може да се съобразява със собствените си предпочитания. Аз се интересувам от истината. Обичам науката. Но истината е заплаха, а науката е опасност за Обществото. Толкова е опасна, колкото и благотворна. Науката ни осигури най-устойчивото равновесие в историята. В сравнение с нас дори равновесието в Китай е било безнадеждно несигурно; даже и първобитните матриархати са били по-неустойчиви от нас. И всичко това, повтарям, благодарение на науката. Ние обаче не можем да позволим на науката да унищожи извършената от самата нея добра работа. Ето защо ограничаваме така усърдно размаха на нейните изследвания — ето защо едва не бях изпратен на остров. Ние не позволяваме на науката да се занимава с нищо друго освен с най-неотложните проблеми на деня. Всякакви други изследвания усърдно се обезсърчават. Любопитно е — продължи той след кратка пауза — да се прочете какво са писали за научния прогрес по времето на Нашия Форд. Изглежда, са си въобразявали, че научният прогрес може да бъде оставен да се развива до безкрайност, независимо от всичко останало. Знанията са били най-висше благо, а истината — върховна ценност; всичко останало било второстепенно и маловажно. Въпреки че още по онова време представите започнали да се променят. Нашият Форд сам е извършил изключително много, за да премести ударението от истината и красотата върху удобството и щастието. Това преместване било наложено от масовото производство. Именно всеобщото щастие кара колелетата да се въртят безотказно, докато истината и красотата не могат. И естествено, щом масите завземели политическата власт, тогава само щастието, а не истината и красотата, било от значение. Но въпреки всичко все още се разрешавали неограничените научни изследвания. Хората продължавали да говорят за истината и красотата така, сякаш те били върховни блага. И така чак до започването на Деветгодишната война. Войната обаче ги накарала да запеят съвсем друга песен. Какъв бил смисълът на истината, красотата или знанието, когато навсякъде наоколо ти валят антраксови бомби? Именно тогава, след Деветгодишната война, за първи път бил наложен контрол върху науката. По онова време хората били готови да подложат на контрол дори и желанията си. Всичко — само за да имат спокоен живот. И оттогава ние непрекъснато контролираме. Това, естествено, не повлия благоприятно на истината. Но пък повлия добре на щастието. Човек не може да получи нещо без нищо. За щастието трябва да се плаща. И вие ще си платите за него, господин Уотсън — ще платите, щом толкова много се интересувате от красотата. Аз се интересувах прекалено много от истината и също платих.