Той влезе в сградата, отвори кутията с горчица и сложи вода на огъня.
Половин час по-късно трима селскостопански работници делти-минус от една от пътнамските партиди „Бокановски“, които случайно пътуваха с кола към Елстед, съзряха от билото на хълма за свое удивление младеж, застанал пред изоставения фар, съблечен до кръста, който сам си нанасяше удари с бич от възлести връвчици. По гърба му личаха аленочервени отвесни дири от бича, от които се стичаха тънки струйки кръв. Шофьорът на камиона спря встрани от пътя и заедно с двамата си спътници се втренчи със зяпнали уста в това необикновено зрелище. Една, две, три — започнаха да броят ударите. След осмия младежът прекъсна самобичуването си, за да прибяга до края на горичката, където неистово заповръща. Когато свърши, взе бича и отново започна да си нанася удари. Девет, десет, единадесет, дванадесет…
— О, Форд! — прошепна шофьорът. И неговите близнаци споделяха чувствата му.
— Фордичко! — възкликнаха те.
Три дни по-късно подобно на налитащи върху мърша лешояди довтасаха репортерите.
Изсушен и заякчен над бавен огън от сурови дърва, лъкът бе готов. Сега Дивакът майстореше стрелите си. Тридесет лескови пръчки бяха издялкани и изсушени; в единия им край бяха набити остри гвоздейчета, а в другия — внимателно издълбана резка за тетивата. Една нощ бе предприел внезапен набег до птицефермата в Пътнам и сега разполагаше с достатъчно пера, за да подсигури цял арсенал от лъкове и стрели. Пристигналият първи репортер го завари точно когато поставяше перата на стрелите си. Със своите пневматични обувки мъжът се приближи безшумно зад гърба му.
— Добро утро, господин Дивак — поздрави той. — Аз съм представител на „Ауърли Рейдио“.
Стреснат, сякаш го бе ухапала змия. Дивакът скочи на крака, като разпиля във всички посоки стрелите, перата, бурканчето с лепило и четката.
— Извинете ме — продължи репортерът с искрено разкаяние. — Не исках да… — Той докосна шапката си — алуминиевата си шапка във форма на кюнец, в която си носеше радиоприемника и предавателя. — Извинете ме, че не я свалям — продължи той. — Малко е тежичка. И така, както вече ви казах, — съм представител на вестник „Ауърли Рейдио“…
— Какво искате? — попита начумерено Дивакът. Репортерът си възвърна най-подкупващата усмивка.
— Ами да, разбира се, нашите читатели ще бъдат най-дълбоко заинтересувани… — Той килна глава на една страна, усмивката му стана почти кокетна. — Само няколко думички от вас, господин Дивак. — И светкавично, със серия ритуални жестове, той размота две жици, свързани с портативния акумулатор, закопчан около кръста му, мушна ги едновременно от двете страни на алуминиевия кюнец, докосна някаква пружинка на върха му и нагоре се стрелна антена; докосна друга пружинка отпред, на периферията, и подобно на пружинено човече от кутийка изскокна микрофон и увисна във въздуха на една педя от носа му; нахлузи чифт слушалки на ушите си, натисна някакъв бутон от лявата страна на шапката — и отвътре се разнесе слабо като на оса жужене; завъртя някакво копче отдясно и жуженето бе прекъснато от хриптене като при прислушване на болни гърди и пукот от хълцане и пресекливо цвърчене.
— Ало! — заговори той към микрофона. — Ало, ало… — Неочаквано в кюнеца иззвъня звънец. — Ти ли си, Едзъл? Обажда се Примо Мелън. Да, пипнах го. Сега господин Дивакът ще вземе микрофона и ще каже няколко думи. Нали така, господин Дивак? — Той вдигна очи към Дивака и пусна още една от онези свои чаровни усмивчици. — Само кажете на нашите читатели защо сте дошли тук. Какво ви накара да напуснете Лондон (Не прекъсвай връзката, Едзъл!) толкова ненадейно. И, разбира се, разкажете ни за този бич. (Дивакът се сепна. Откъде ли знаеха за бича?) Всички сме луди да узнаем нещичко за бича. И след това кажете нещо за Цивилизацията. Да кажем, нещо от този род: Какво ми е мнението за цивилизованото момиче? Само няколко думички — нищо повече…
Дивакът се подчини със смущаваща педантичност. Той изрече точно пет думи и нито една повече — пет думи, същите онези, които бе казал на Бърнард по адрес на Кентърбърийския обществен архипеснопоец.
— Хани! Сонс есо це-на! — И като сграбчи репортера за рамото, рязко го завъртя (задните части на младия човек се оказаха примамлива мишена), прицели се и с всичка сила и точност на футболен шампион му заби изумителен ритник.