„Да, получи се нещо грандиозно! — помисли си той, когато всичко свърши. — Наистина грандиозно!“ Той избърса лице. Щом вмъкнат в студиото и осезателните ефекти, ще се получи прекрасен емоцилм. Не по-лош — помисли си Дарвин Бонапарт — от „Любовният живот на кашалота“, а това, ей Форду, говореше твърде много!
Дванадесет дни по-късно „Дивакът от Съри“ бе пуснат по екраните и можеше да се гледа, слуша и усеща във всеки първокласен голям емоциносалон в Западна Европа.
Въздействието на филма на Дарвин Бонапарт бе непосредствено и огромно. На другия ден след премиерата усамотението на Джон бе нарушено следобед от долетелия над фара огромен орляк от хеликоптери.
Той копаеше в градината — но копаеше и в собственото си съзнание, като усърдно откопаваше същността на своите мисли. Смърт — и той заби лопатата си веднъж и още веднъж.
Докато си казваше мислено тези думи, проехтя потвърдителен гръм. Той обърна още една лопата пръст. Защо бе умряла Линда? Защо я оставиха да се превърне постепенно в човешка отрепка и накрая… Той потрепера. В послушна омекнала тленна плът. Той постави крак на лопатата и я заби ожесточено в твърдата земя.
Отново се разнесе гръм — думи, които доказваха, че са правдиви — някак си по-истински и от самата истина. И въпреки това същият този Глостър ги бе нарекъл „върховно справедливи богове“. Освен това
Лопатата му удари о камък, той се наведе да го вземе.
Бръмченето горе в небето се бе превърнало във вой — и ненадейно над него легна сянка, нещо закри слънцето. Като изостави работата и мислите си, той вдигна очи в изумление — разумът му продължаваше да броди из този друг свят на думи, по-истински и от истината, да се занимава с необятността на смъртта и божествата — вдигна очи и видя ниско над себе си орляка от кръжащи из въздуха вертолети. Те прииждаха като скакалци, задържаха се неподвижни във въздуха, кацаха навсякъде из пустошта наоколо. И от търбусите на тези исполински скакалци излизаха мъже във вискозен спортни костюми и жени (тъй като бе горещо) в ацетатни шантунгови пижами или кадифени къси панталонки и фланелки без ръкави, със свалени наполовина ципове — по една двойка от всеки скакалец. След няколко минути бяха вече десетки, застанали в широк кръг около фара — те се взираха, смееха, щракаха с камерите си, подхвърляха (като на маймуна) фъстъци, пакетчета секс-стимулираща дъвка и комплексно хормонални petit beurres59. И с всяка секунда — защото потокът на движението над Хогсбек не секваше — техният брой нарастваше. Като в някакъв кошмар десетките набъбваха, превръщаха се в стотици.
Дивакът се бе отдръпнал назад, за да се прикрие, и опрял сега гръб о стената на фара, бе заел стойка на подгонено животно — местеше с неизказан ужас поглед от лице на лице като обезумял.