Не вдигнах глава, преди звънецът да удари.
Мисис Инглиш се втренчи в мен толкова настойчиво и същевременно невиждащо, че си помислих, че може и двете й очи да са стъклени.
Опитах се да се убедя, че първият учебен ден може да побърка всекиго. Може би причината беше и в онова ужасно кафе сутринта.
Но това бе Гатлин, така че имаше много голям шанс да греша.
След английския до обяд нямахме общи часове с Лена. Аз имах тригонометрия, тя — алгебра. Линк и Ридли бяха разпределени в часа по приложна математика, където пращаха учениците, които според учителите нямаха никакъв шанс да научат по-високите нива на алгебрата. Всички наричаха този предмет „бургер математика“, защото те научават само как да връщаш ресто. Програмата на Линк беше така направена, сякаш учителите бяха решили, че след завършване на гимназията единственият му шанс е да работи на бензиностанция. Неговият график бе направо разходка по коридора. Аз имах биология, той учеше елементарна география, най-вече геология, с тук-там споменаване на някой камък; аз имах световна история, той учеше култура и обичаи на Южните щати. В сравнение с него все едно се готвех за ядрен инженер. На него изобщо не му пукаше — ако пък го тормозеше, имаше прекалено много момичета, които го следваха из цялото училище, за да му остане време за това.
Честно казано, наистина нямаше значение, защото исках само да се изгубя сред познатата шумотевица на първия училищен ден и да забравя за безумното съобщение в папката ми.
Предполагам, че нищо не е по-добро от едно зловещо лято, изпълнено с преживявания на границата със смъртта, за да накара първия учебен ден да ти се стори страхотен. Докато отидох в стола и видях, че за обяд имаше сандвичи „Слопи Джо“ — прекалено много кайма, прекалено много лук и кетчуп. Но напълно логично. Нищо не те подсеща по-добре, че е първият учебен ден от „Слопи Джо“.
Лесно открих Лена и Ридли. Седяха сами на една от оранжевите маси, а групички момчета кръжаха постоянно около тях като лешояди. Всички бяха чули за Ридли и искаха да се уверят с очите си как изглежда тя.
— Къде е Линк?
Ридли кимна с глава към задната част на столовата, където Линк се местеше от маса на маса, сякаш бе на състезание по скоростен шахмат. Погледнах таблата на Ридли — беше пълна с шоколадов пудинг, десерти с червени желирани кубчета и кексове.
— Май си гладна, Рид?
— Какво да кажа, любовнико? Момичетата си падат по сладкото.
Хвана лъжицата и зарови в една от купичките с пудинг.
— Не я закачай. Имаше лош ден — каза Лена.
— Сериозно? Това си е изненада. — Забих зъби в сандвича си. — Какво стана?
Лена погледна към една от масите.
— Ето това стана.
Линк стоеше нафукано до една от пластмасовите пейки, с повдигнат крак, облегнат на масата, и говореше с мажоретките. Вниманието му бе насочено по-специално към тяхната водачка.
— О, това е нищо… Линк си е Линк. Няма за какво да се притесняваш, Рид.
— Все едно съм се притеснила! — сопна ми се тя. — Изобщо не ми пука какво прави той.
Но когато погледнах към таблата й, видях, че четири от купичките с пудинг, вече ги нямаше.
— Не смятам да идвам утре. Цялата тази работа с училището е пълна тъпотия. Местите се от стая в стая на стада като овце, лутате се като заблудени риби, подскачате като зайци…
— Така наричат първокурсниците.
— Какво?
— Ако беше ходила на училище, щеше да знаеш.
Наведох се, за да избегна лъжицата, с която замахна към мен.
— Не говорим за това — метна ми предупредителен поглед Лена.
— Говорим за това, че си солов играч и не обичаш тълпите.
Постарах се в гласа ми да прозвучи съчувствие. Ридли се зае отново с пудингите си с такава отдаденост, че предизвикваше уважение. Не сваляше очи от Линк.
— Да се опитваш да накараш някого да те харесва, е толкова нелепо. Жалко. Толкова типично за…
— … за смъртни?
— Точно така.
Ридли сви рамене и се зае с желираните кубчета.
Няколко минути по-късно Линк се добра до нашата маса. Тръсна се до Ридли и страната на пейката, на която седяхме с Лена, леко се повдигна от земята. Бях почти метър и деветдесет, един от най-високите в гимназията, но сега Линк бе само със сантиметър-два по-нисък от мен.
— Ей, пич. По-полека.