Линк се повдигна и нашата страна на масата се долепи отново до балатума. Хората наоколо ни зяпаха.
— Съжалявам, постоянно забравям. Преминавам през трансформация. Мистър Рейвънуд каза, че ще бъде трудно време. Сякаш съм новото момче в квартала.
Лена ме ритна под масата, като се опитваше да не се разсмее. Ридли не се прикриваше толкова.
— Мисля, че ще повърна от цялата тази захар. Чакай, от захарта ли казах, че е? Имах предвид от теб.
Линк се усмихна. Той харесваше именно тази Ридли.
— Чичо ти ми каза, че никой няма да ме разбере.
— Да, обзалагам се, че е наистина трудно да си Хълк — пошегувах се аз, но не бях много далече от истината.
— Пич, не се шегувам. Не мога да седна някъде за повече от пет минути, без всички наоколо да започнат да ми предлагат храната си, сякаш се очаква от мен да я изям.
— Е, ти имаш репутацията, че ядеш всичко и по много.
— Все още мога да я изям, ако искам — обясни той с видимо отвращение. — Но храната вече няма същия вкус като преди. Все едно да дъвчеш картон. Аз съм на диетата на Макон. Нали знаеш, да изсмучеш няколко сънища тук, няколко там…
— Чии сънища?
Ако Линк се хранеше с моите сънища, щях да му сритам задника. И без него нощният ми живот бе достатъчно объркан.
— Няма начин. Главата ти е прекалено смахната за мен. Но няма да повярваш какво сънува Савана. Нека само да кажа, че не са щатските финали на баскетболното първенство.
Никой не пожела да чуе подробности — особено Ридли, която продължаваше упорито да унищожава желираните кремове. Стана ми жал за нея и се питах да укротя Линк.
— Мисля, че мога да живея и без повече информация за Савана.
— Ясно, разбрах. Но няма да повярваш какво още видях.
Ако кажеше, че е видял Савана по бельо, с него бе свършено. Лена явно бе на същото мнение.
— Линк, не мисля, че…
— Кукли.
— Какво?
Това определено не бе отговорът, който Лена очакваше.
— Барбита. Но не като онези, които имат малките момиченца. Нейните са големи и облечени различно. Има си Барби булка, мис Америка, Снежанка. И са сложени в стъклена витрина.
— Знаех си, че самата тя ми прилича на Барби — измърмори Ридли, докато продължаваше да рови в желето.
Линк се примъкна към нея.
— Все така ли ще ме пренебрегваш?
— Не си струва да отделям време дори за да те пренебрегвам — изсумтя Ридли, загледана в желираните кубчета. — Не мисля, че Кухнята прави такива неща. Как се наричаха?
— Желирана изненада — ухили се Линк.
— Каква изненада?
Ридли гледаше изпитателно желатина.
— Каквато слагат вътре — обясни той и докосна с пръст кубчето. — Кожа, кокали и кости… Изненада.
Ридли го погледна, сви рамене и пъхна лъжицата с кубчето в устата си. Нямаше да се предаде, не и докато той се мотаеше нощем из спалнята на Савана Сноу, а денем флиртуваше постоянно с нея.
Линк погледна към мен.
— Е, ще потренираш ли след училище?
— Не — отвърнах аз, докато напъхвах останалата част от сандвича в устата си.
— Не мога да повярвам, че ядеш това. Ти мразиш тези сандвичи.
— Знам. Но днес са доста добри.
Да, ето това е. За пръв път в живота ми храната на Ама бе ужасна, а тази в столовата в гимназията — хубава. Значи наистина бе настъпил краят на света.
Знаеш ли… Можеш да поиграеш баскетбол, ако искаш.
Лена ми предлагаше нещо — същото като Линк. Шанс да се помиря с бившите си приятели, да не бъда пълен аутсайдер, ако изобщо беше възможно. Но беше прекалено късно. Приятелите ти трябва да са до теб, когато имаш трудности, и аз знаех точно кои са ми приятели. И кои не бяха.
Не искам.
— Хайде, всичко е наред. Свършено е с простотиите от миналата година.
Линк наистина вярваше в това, което говореше. Но някои неща са трудни за забравяне — като това да тормозиш приятелката ми цяла година.
— Да, само дето хората са си същите.
Дори Линк долови сарказма ми.
— Добре, аз обаче ще пострелям малко — сведе гузно очи той. — Може и да се върна в отбора. Искам да кажа, все пак не съм го напускал напълно…
За разлика от теб. Това беше частта, която не довърши.
— Наистина е горещо тук.
Потта направо се стичаше по гърба ми. Толкова много хора, натъпкани в една стая.