Седяхме на затоплените метални скамейки на стадиона и похапнахме обяда си сред това, което се предполагаше да бъде студен декемврийски ден. С Лена не искахме да се срещаме с мисис Инглиш, а Линк не искаше да попадне пред погледа на Савана, така че това място бе станало нашето убежище.
— Все още смяташ да дойдеш утре, нали? — попитах аз, като метнах коричка хляб от сандвича си към Линк. Утре вечер бе Снежният бал и като имах предвид настроението и на Линк, и на Лена, шансът да се доберем до него бе петдесет на петдесет.
— Разбира се. Само още не съм решил дали да изправя косата си да стърчи нагоре или не. Нямам търпение да видиш новия ми смокинг — отвърна той и метна коричката обратно към мен.
— Почакай да видиш моя — каза Лена, докато сваляше ластика от китката си и връзваше косата си на конска опашка. — Решила съм да нося палто и ботуши, както и чадър, в случай че някой реши да изсипе цялата киша от Кишавия бал върху мен.
Изобщо не се опитваше да прикрие сарказма в гласа си.
Така се държаха и двамата, откакто ги убедих да отидем на бала.
— Добре де, може и да не идвате с мен. Но това може да са последните танци в Гатлин — или където и да е. И аз ще отида.
— Престани да го казваш. Няма да са последните танци — изнерви се Лена.
— Деца, деца… Без драми и паника! — Линк ме бутна малко по-силно от нужното по рамото. — Ще бъде страхотно. Лена ще оправи всичко.
— Така ли? — усмихна се леко тя. — Май Джон те е ухапал по-дълбоко, отколкото е трябвало.
— Сигурно. Нямате ли някакво заклинание от типа „Нека тези танци не се провалят“? — попита свъсено Линк, който определено бе потиснат след изчезването на Ридли. — О, не, чакай, нямате. Защото те ще са гадни, независимо какво заклинание ще им направиш.
— Защо не пробваш със заклинанието „Оставам си вкъщи и си затварям устата“? След като ти ще водиш Савана Сноу на бала — троснах му се аз, докато сгъвах опаковката на сандвича си.
— Тя ме помоли!
— Тя те покани и на купона след мача и виж как добре се развиха нещата.
Не започвай с това, Итън.
Да, знам, но е вярно.
Лена ме погледна многозначително.
Само го караш да се чувства по-зле.
Повярвай ми, Савана се справя с тази задача по-успешно.
Линк въздъхна.
— Къде е според теб?
— Кой? — попитах аз, макар че и двамата знаехме за кого говори.
— Сигурно създава хаос и проблеми някъде точно в момента.
Лена сгъваше грижливо торбичката от обяда си на по-малки и по-малки квадратчета.
— Определено създава проблеми.
Звънецът удари.
— Така е по-добре — каза тихо Линк и се изправи.
— Определено по-добре — съгласих се аз.
— Можеше да бъде много по-зле, предполагам. Не че съм си падал по нея, или нещо такова. Не е като да съм бил влюбен.
Не бях сигурен кого се опитваше да убеди, но той пъхна ръце в джобовете си и тръгна през игрището, преди да кажа нещо.
— Да, утре определено ще е гадно за него — стиснах аз ръката на Лена, но я пуснах, преди да ми се замае главата.
— Чувствам се толкова зле за него — каза тя. Спря за миг и обви ръце около кръста ми.
Притеглих я към себе си и тя отпусна глава на гърдите ми.
— Знаеш, че съм готова на всичко за теб, нали?
Усмихнах се.
— Знам, че си готова дори да дойдеш на тъпите танци заради мен.
— Да, готова съм. И ще дойда.
Целунах я по челото. Държах устните си, долепени до кожата й, колкото бе възможно, преди да започне да ми става лошо.
Тя вдигна очи към мен.
— Може пък и да успеем да направим утрешния ден забавен. Да накараме Линк да забрави братовчедка ми поне за малко.
— Точно за това говоря.
— Имам идея. Нещо, което да помогне на разбитото линкубиско сърце.
Краят на конската й опашка започна да се къдри.
Тръгнахме заедно през игрището. Така се надявах наистина да имаше заклинание не само за разбити сърца, но и за разбити души.
12.XII
Кишавият бал
Когато Линк спря пред къщата ни, Савана вече седеше на предната седалка на Бричката. Той излезе и ме пресрещна на тротоара, като че ли искаше да ми каже нещо, без тя да чуе. Беше облечен с пищна риза с жабо отпред, каквито се носеха със смокинги, с официални панталони, и с високите си черни кецове „Ванс“. Приличаше на карикатура на мариачи певец.